"Направи си сам" съветски спортен красавец от 50-те години на миналия век

След Втората световна война Съветският съюз не е съсредоточен в производството на добре изглеждащи спортни автомобили.

По-голямата част от усилията са насочени към тежката техника, а дори и за леките коли е важно да вършат работа, а не да изглеждат добре. А вносът на чуждестранни автомобили и иновации, както знаем, е бил строго забранен.

И въпреки това успява да се появи "Ленинград" - образец на спортна кола, далеч изпреварила времето си.

Все пак Москва не забранява човек да се опита сам да преправи автомобила си или да създаде собствен от нулата. Всъщност на места подобна самоинициатива е сериозно окуражавана от СССР, за да види Съюзът докъде могат да стигнат възможностите и въображението на собствените им инженери. Именно така се появява и "Ленинград".

Историята на автомобила започва от инженера Аркадий Бабич от Ленинград (сега Санкт Петербург).

Бабич живее с мечтата един ден да сътвори истинска спортна кола и така през 1952 г. попада под юрисдикцията на Съветското дружество за спорт и физическо възпитание "Спартак", от където му разрешават да започне работа по собствен автомобил.

От "Спартак" успяват да осигурят на инженера не много разточително финансиране, цех за работа и необходимата му техника. Документи, до които достигат от изданието "За рулем", сочат и че той не е работил сам и сред имената на колегите му е и това на някой си Д. Л. Шевуд.

Бабич изработва два автомобила, преди да стигне до "Ленинград".

За първия няма абсолютно никакви данни, а за втория е ясно само, че е използвал двигател с два цилиндъра, взет от мотоциклет. През 1956 г. реалност става "Ленинград", като всички части за него са масово производство и могат да бъдат открити и в други съветски коли.

Двигателят е от ГАЗ-12 - луксозен за времето си автомобил и едно от най-мощните превозни средства, които се движат по съветските пътища. Той е с 90 конски сили и шест цилиндъра, като скоростната кутия е тристепенна.

Мощността на "Ленинград" е доказана от самия Бабич, който успява да измине разстоянието от родния си град до Симферопол - 2125 километра - за около 20 часа. Постижението му е документирано от "За рулем", където се посочва и че инженерът вече е и утвърден автомобилен дизайнер.

Спортният автомобил попада и в традиционната съветска филмова хроника, където се твърди, че може да вдигне до 180 км/ч. Незнайно защо оттам нататък следите на "Ленинград" се губят, което е странно за кола, произведена в една-единствена бройка.

В началото на 90-те години в един местен вестник в Санкт Петербург се появява обява от мъж на име Владимир Спирин, който продава "Ленинград".

По описание колата е в добро общо състояние, но не е в движение. Тя е с подменен двигател и на мястото на мотора от ГАЗ-12 е такъв от камион ГАЗ-51. На снимката се вижда, че оригиналната боя е избледняла и покрита с ръжда, но под нея още си личи неповторимият дизайн на спортния автомобил.

Информация за уникалния "Ленинград" се появява отново чак през 2014 г., когато колата вече е в плачевно състояние. Стоманените външни панели са почти напълно изгнили, липсват ключови части от каросерията, няма го и двигателят. Боята вече е напълно избледняла.

Въпреки това ентусиаст на тема ретро автомобили от Вилнюс купува колата. Той се казва Александър Обячама и сърцато се заема със задачата да възстанови предишния блясък на "Ленинград" - дело, което му отнема повече от 6 години. Обячама се затруднява най-вече от липсата на достатъчно техническа информация за модела.

Като основа на своята работа той използва снимка, която прави американският журналист Джон Шулц през 1958 г., когато е на туристическо посещение в Санкт Петербург.

И така през август 2020 г. възобновеният "Ленинград" гордо шества на автомобилното изложение в Биржай, Литва.

А Обячама успява да възстанови не само оригиналната цветова схема, но дори и надписа "Ленинград" над предните фарове.

TechCafe Аutocafe

"Най-красивият съветски автомобил на XX век"

Чайка е толкова луксозен и недостъпен за простосмъртните, че дори няма обявена цена