Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Свръхзвукови полети ще има, но едва ли точно за вашето пътуване

Шумът, горивото и цената си остават съществен проблем Снимка: iStock
Шумът, горивото и цената си остават съществен проблем

Никой не обича да лети прекалено дълго, и в края на януари американската компания Boom Supersonic даде обещаваща заявка, че ще можем да си спестим това неудобство. Тестовият ѝ самолет XB-1 успя да премине звуковата бариера и показа, че свръхзвуковите пътнически полети може отново да станат факт.

Според самата Boom Supersonic първите им свръхбързи машини може да навлязат в пътническата авиация до края на десетилетието, а поръчките валят и вече са заявени 130 машини от различни авиокомпании за бъдещия самолет Overture.

Звучи обещаващо и сякаш по-трудната част от проекта е приключила с достигането на скорост над Мах 1.

Но може би е рано за планиране на пътуване, което да съкрати кошмарни 12-14 часа във въздуха почти наполовина.

Последният свръхзвуков пътнически полет - на легендарния "Конкорд" - се състоя през 2003 г. и има доста основателни причини авиационната индустрия да загърби пътуванията отвъд звуковата бариера.

••• Какво успя да постиге засега Boom вижте тук:

Достигането на свръхзвукова скорост само по себе си не е нещо ново и непостижимо. С такава се движат доста от изтребителите, а първите пътнически самолети са факт още през 70-те години на миналия век - британско-френският "Конкорд" и руският "Туполев-144".

"Конкорд" е с капацитет за до 128 пътници, достига скорост от Мах 2 и вози пътници от Лондон до Ню Йорк за около три часа. Полетите му обаче са прекалено скъпи и шумни, и това са част от причините свръхзвуковите самолети не просто да не станат масова част от флотилиите на авиолиниите, но и да бъдат приземени.

По времето, когато "Конкорд" лети, се появяват и големите лайнери на Boeing като 747. Те са по-евтини, по-големи и по-ефективни. Свръзвуковата машина пък има нужда от огромни количества гориво, особено при излитане и набиране на височина.

Другият основен проблем е шумът, заради който полетите са доста ограничени и масово не могат да се осъществяват над сушата.

Затова и търсене няма - произведени са едва 20 такива машини, и не е сигурно, че компаниите, които са предлагали полети с "Конкорд" изобщо са били на печалба.

Полетите с "Конкорд" са доста скъпи. Снимка: iStock
Полетите с "Конкорд" са доста скъпи.

Проблемът идва именно от високата скорост и преминаването на числото на Мах. То се определя според съотношението на скоростта на самолета спрямо скоростта на звуковата вълна във въздуха. Затова и говорим за счупване на звуковата бариера - полет по-бърз от скоростта на звука, или над Мах 1.

При полет всеки самолет размества въздуха пред себе си, а въздухът се движи със скоростта на звука. При свръхзвуков полет това движение води до рязка промяна в налягането на въздуха и се формират ударни вълни около машината.

Често се казва, че можеш да видиш изтребител преди да го чуеш - именно това е ефектът на свръхзвуковия полет. В този случай звукът от машината е "капсулиран" в ударната вълна и отнема време тя да се придвижи до този, който наблюдава от земята. Чак тогава идва и звукът.

С ударната вълна идват и т.нар. звукови бумове или гърмежи, които в екстремни случаи могат да чупят прозорци и да повреждат сгради.

Именно затова свръхзвуковите пътнически полети са забранени над сушата на САЩ още от 70-те години на миналия век, което е и причината "Конкорд" да лети само над Атлантика - между Лондон и Ню Йорк и Париж и Ню Йорк.

Забрани за подобни полети има и в Канада и някои страни в Европа - Швеция, Швейцария, Нидерландия, Ирландия, което ограничава доста възможни маршрути на свръхзвукови самолети.

От Boom Supersonic обясняват, че формата на бъдещия им комерсиален самолет е така проектирана, че да може да намали шумовото замърсяване. За целта е използвано явление, известно като "Изключване на Мах", при което температурата на въздуха в атмосферата кара ударните вълни да се насочват нагоре, а не надолу към земята.

Освен това компанията не планира самолетът им да лети над скоростта на звука над суша - идеята е да се достига 0,9 Мах, което отново е бързо и предполага 20% по-бързо придвижване спрямо стандартните самолети.  

Boom твърдят, че имат над 600 маршрута - предимно презокеански, на които машината им Overture ще може да осигури по-бърза алтернатива, без да се налага да се променят регулациите, свързани със проблема с шума.

Очевидно обаче при полети над континенти - включително Европа - нещата стоят другояче.

Компанията предлага прогнозна алтернатива и на полетите между двете крайбрежия на САЩ, но в тази случай съкращението на времето не е толкова близо до двойно. От Лос Анджелис до Вашингтон се пести около час и 20 минути и полетът от 4,35 часа става 3,15 часа. От Ню Йорк до Лос Анджелис редукцията също е с 1,20 часа и очакванията са за полет от 4 часа вместо настоящите 5,50.

За сравнение - прогнозите за полетите над океана - между Атланта и Мадрид например, са за време от 4,35 часа - при 8,05 сега. Същата е и окачваната продължителност на пътя от Ванкувър до Токио - при 8,20 часа в момента.

••• Това обаче далеч не са най-дългите полети на света:

По пробив при проблема с шума и звуковите удари работят и от НАСА и Lockheed Martin, които тестват машина с изключително издължен нос, който разсейва звуковия бум и го намалява до приемливи нива.

Горивото е другият огромен проблем на свръхзвуковите полети - и по отношение на цената, и заради въглеродния отпечатък.

Ударните вълни, които се формират при свръхзвуковото движение на самолета, увеличават съпротивлението, и машината има нужда от повече гориво, за да компенсира. Смята се, че става дума за около 10 пъти повече гориво на пътнически километър спрямо еквивалентен полет под звуковата бариера.

Затова и повечето пътнически самолети летят със скорост от около Мах 0,8 - под 980 км/ч, или т.нар. субзвукови полети.

••• Какво се случва по това време в пилотската кабина - вижте тук:

Според изчисленията на Boom, цитирани от MIT Technology Review, Overture ще гори между два и три пъти повече гориво за пътник, отколкото отива за пътуващ в първа класа на обичаен самолет. Сравнението с първа класа не е случайно, тъй като там седалките и пространството за един човек са по-големи и съответно - за един пътник отива повече гориво.

Така, ако се сравни с обичайната, далеч по-масова икономична класа, машината на Boom вероятно ще използва между 5 и 7 пъти повече гориво за един пътник.

От американската компания имат отговор и на този проблем - планът е да се използва 100% устойчиво авиационно гориво, което намалява емисиите. Алтернативното гориво обаче също не е без отпечатък - то се произвежда често от ядивни зърнени култури и намалява емисиите с 50-70 на сто, но не и изцяло.

Освен това то е доста скъпо.

Тук проектът на Boom има още едно предимство в сравнение със старите свръхзвукови самолети. "Конкорд" е произведен спрямо наличните през 60-те и 70-те години технологии и от алуминий. Съвременните методи за дизайн и материали като титан и въглеродни влакна позволяват самолети като Overture да тежат по-малко, което подобрява ефективността им.

Но въпреки всичко - поне на този етап - технологията ще си остане скъпа.

Засега очакванията са кабината на Overture да е подобна на първа класа в останалите самолети. Снимка: iStock
Засега очакванията са кабината на Overture да е подобна на първа класа в останалите самолети.

Все пак за момента става дума за самолет с не повече от 80 места, подобни на това, което сега се предлага в бизнес и първа класа. Първоначалните сметки сочат, че идентична ще и цената на билетите - около 5000 долара за двупосочно пътуване от Европа до САЩ и обратно, или каквито са и настоящите цени на първа и бизнес класа на презокеанските полети.

Така че определено е рано да стягате багажа за съкратен полет докъдето и да било. 

Задоволи любопитството си по най-удобния начин - абонирай се за седмичния ни бюлетин с най-интересените статии.
 

Най-четените