Седмица преди да си взема дипломата за средно образование, учителката ми по математика дойде в клас и декларира, че при оформянето на годишните ни оценки е дала "на всеки по малко от нея", за да я помним с хубаво и да не оставяме с лоши чувства.
Помня, че го каза с патетична гордост, каквато не бях виждала върху физиономията на учител от онова време. Струваше ми се, че очаква да се наредим на опашка и да ѝ целуваме ръка от благодарност за изкуственото побутване в живота.
Не усетих да я хваща срам от лъжата или професионалния ѝ пропуск, защото тогава беше прието да ни се помага с измама.
Нямаше кой да дойде и да каже: "Госпожо Цветкова, защо сте писали петици и шестици на ученици, които едвам минават матурата по математика?".
Нашият набор бе първият випуск, който се яви на Национално външно оценяване (НВО), и изпитите бяха бутафорни, с масово преписване, подсказване и отново - изкуствено завишаване на оценките.
За моята учителка по математика нямаше външен оценител и затова тя се държеше с учениците си като благодетел, от чието сърце са се откъснали няколко единици в повече при оценяването. Затова не се засрами от постъпката си, а изпита гордост.
Но днешните стандарти за проверка на знанията са различни. Има по-всеобхватни и прецизни методи, а Министерството на образованието и науката (МОН) поде организация на НВО като мини версия на "Биг Брадър", за да са сигурни, че старите грешки няма да се повторят.
Тогава учителите и директорите започнаха да се засрамват от огромното разминаване между оценките в дневниците и резултатите на матурите.
По повод тези критики директорът на 51-о СУ "Елисавета Багряна" в София - Асен Александров - наскоро е направил локален експеримент в своето училище.
Няколко месеца преди традиционно да се зашуми около матурите, Александров казва във Facebook, че е пуснал тестове по математика и български език на ученици от 6 до 11 клас, а резултатите са показали видими контрасти между нанесените оценки от учителите и представянето на възпитаниците на изненадващия изпит.
С минимум една единица учителите от 51-о СУ също са дали по нещо малко от себе си на децата.
Тенденцията не е нова и няма защо да се правим на изненадани.
Тези от вас, които си търсят доказателства, че държавата не се е променила в последните 15-20 години, могат да се потупат доволно по рамото. От моето завършване през 2008 г. досега продължава да има амплитуди в оценките на учениците.
Нито публичното засрамване е помогнало, нито ежегодните становища на PISA.
Народното черногледство относно оценяването в нашето образование има потенциал да вирее още дълги години, тъй като след разконспирирането на учителските оценки не се предприе много за по-адекватното измерване на знанията.
Скалата от 2 до 6 в България си остава фалшива мярка за успех и потенциал. А за учителите, които намигат в дневника с поощрения, все още не са измислени реципрочни дисциплинарни наказания.
Минаха 15 години от първите матури, а МОН така и не се организира в намирането на подход за преподавателите си в системата, които надуват балона с оценяването.
Въпреки че институцията има заключенията черно на бяло, дава свобода на "лошите момчета и момичета", неспазващи правилата при изпитване и подаряващи тройки, петици и шестици.
За хващане на юздите по този проблем не се е говорило от 2016 г., когато правителството прие нова форма за атестация на преподавателите в средното образование.
Реформата мина под крилото на тогавашния образователен министър Меглена Кунева, а разминаванията между оценките в дневника и на матурите бяха заложени като един от критериите, от който ще зависят заплатите на учителите.
На теория всичко звучеше чудесно, но когато планът започна да се прилага по места, се оказа твърде тромав и тежък.
От 2016 г. до 2019 г. Националният инспекторат по образование провери едва 333 от общо 4151 институции, които имаха по списък. Проверените училища могат да се намерят на сайта им по ред на номерата, макар и да не е ясно какво ще следва след проверката.
Това упражнение на МОН показа, че инспектирането на гимназиите ще отнеме време. А ако искат да се спуснат и към по-ниските равнища на образованието: предучилищните паралелки и основните училища, атестацията на учителите ще отнеме средно между 20 и 30 години.
Затова се наложи да се мисли по нови промени във вече въведената реформа, които не видяха бял свят заради пандемията от COVID и вихрушката от парламентарни избори. За щастие на "гнилите ябълки в образованието" по мерилото за оценките също няма последващи действия.
Но за да съм напълно справедлива към преподавателите, и самата система от Слаб (2) до Отличен (6) е изветряла.
Сред моето поколение разнесе основно страх и непукизъм за тези на дъното, а за тези на върха - привидно усещане, че се справяш и от теб ще излезе нещо. Никога не съм гледала на оценката като стандарт за знанията и уменията ми. Виждала съм я просто като бележка.
В някои случаи награда, в други - порицание, без значение дали ги заслужавам, или не.
В резултат на това, както аз, така и много хора от моето поколение, сами се ориентирахме какви са компетенциите ни и къде имаме пропуски в познанията. Училището не ни беше предоставило платформата, за да сме наясно в какво ни бива още на 18 г.
Мислила съм, без да съм най-големият експерт по образование, че изпитването щеше да ни е далеч по-полезно, ако бяха разграфили оценяването в проценти, за да видим доколко запълваме питата в различни умения: критично мислене, анализи, творческо мислене, логика, памет.
Не казвам, че това е решение, но съм убедена, че шестобалната система отдавна си е изпяла песента и е време да се смени.
Тя е причината подрастващите да задават въпроси като: "Колко ще ми пишете, ако реша само половината тест?" или "Ще получа ли тройка, ако отговоря само на първия въпрос?". И пак тя е причината децата да не се мотивират от знанията, а от празни цифри в бележниците си.
Оценяването на учениците е заплетен и стар казус, за който са нужни модификации от основата.
Така че който и да поеме МОН след следващите избори, го чака работа, най-важната част от която е да не си затваря очите пред традицията учителите да раздават оценки като възрастен чичко - бонбонки.
