Учените са разработили начин за осигуряване на инсулин през устата, чрез капсула или шоколад без захар, и са го тествали успешно върху животни.
Този нов инсулин ще бъде готов за тестване върху хора през 2025 г.
Приблизително 61 милиона души имат диабет в Европа, като между 5% и 10% от тях имат диабет тип 1, което означава, че трябва да приемат инсулин ежедневно, за да контролират нивата на кръвната си захар.
Някои хора с по-често срещания диабет тип 2 също трябва да приемат инсулин. Трите най-често срещани начина за приемане на инсулин са със спринцовка, инсулинова писалка или инсулинова помпа.
Надеждите сега са, че скоро това ще може да се случва и по нов начин.
В основата на новия начин за осигуряване на инсулина е откритие на изследователи от Университета в Сидни в сътрудничество с Арктическия университет на Норвегия.
Те са стигнали до откритието, че е възможно да се доставят лекарства в черния дроб с помощта на нано-носители.
Учените са използвали квантови точки - малки полупроводникови частици с размери от порядъка на няколко нанометра, за да доставят лекарствата по много по-ефективен и насочен начин.
"Когато ги използвахме за първи път, видяхме, че можем да доставяме лекарства много ефективно. Можете точно да контролират към коя част от тялото да отиват. Нямаше нежелани ефекти и беше наистина фокусиран и ефективен", коментира д-р Никълъс Хънт, старши преподавател в университета в Сидни, пред "Евронюз".
Идеята да се създаде инсулин за перорално приемане е на лекар в клиника за възрастни хора, с която изследователите от Университета в Сидни работят. Лекарят изразил загриженост за възрастните хора с диабет, при които рискът от вторична инфекция е много по-висок заради инсулиновите инжекции.
Първата стъпна на учените е да проверят дали инсулин действително може да бъде администриран перорално.
За целта екипът разработва специален полимер, предназначен да се движи в стомаха и да се абсорбира в червата, откъдето да стигне до черния дроб.
Друг ключов момент е проектирането на полимер, който реагира на нивата на кръвната захар на пациента.
Така ако има голямо количество глюкоза в кръвта на пациента, то в нея ще има и голямо количество ензими, които разграждат дългите захарни молекули. Следователно те ще разградят полимера, който ще освободи инсулина, обяснява д-р Хънт.
По този начин и наноматериалът може да бъде изчистен бързо от тялото, което предотвратява и неприятни странични ефекти.
"Този начин на приемане на инсулин е по-прецизен, защото доставя инсулина бързо до областите на тялото, които имат най-голяма нужда от него. Когато приемате инсулин със спринцовка, той се разпространява в цялото тяло, където може да причини нежелани странични ефекти", обяснява Питър Маккорт от Арктическия университет на Норвегия.
Тази система е тествана върху мишки, плъхове и павиани, като екипът от учени от двата университета публикува своите открития в специализираното списание Nature Nanotechnology.
Павианите не искали да приемат таблетка, така че изследователите опитали да им дадат инсулира чрез желета без захар и шоколад без захар, като павианите предпочитали лабораторно създадения шоколад.
"Когато проведохме нашето проучване с павиани, го направихме по начин, който е проектиран да имитира това, което би било направено във фаза I клинично изпитване. Така че ще се използва същата доза инсулин, същата експериментална парадигма," обяснява д-р Хънт.
В момента фокусът е върху производството за предстоящото клинично изпитване. Надеждата е то да започне до края на годината.
Според д-р Хънт при добро стечение на обстоятелствата последващи изпитания могат да започнат през 2026 г.
Ако и те са успешни, това може да означава, че екипът ще може да потърси официално одобрение от регулаторите най-рано през 2028 г.
"Надяваме се, че едно такова терапевтично средство, което пациентите могат да приемат през устата и с което не могат да предозират, ще позволи по-добър контрол на глюкозата през целия жизнен цикъл", коментира още ученият.
