Тежко ли ви е? На нас също. Мързи ли ви? Нас повече!
Хапнахме доволно - дори още дояждаме последните сарми, пийнахме, поспахме в часове, които скандализират биологичния ни часовник, и си поизпразнихме главите.
С други думи, навлязохме в режим "почивка" от типа, който науките за тялото и душата не одобряват много-много, но пък всички практикуваме с кеф. Пълно и заслужено разложение. И идва още.
Защо тогава трябва да работим между Коледа и Нова година?!
Особено в години като тази, когато календарът отрежда 2 работни дни между двата празника?
Това, ще се съгласите, е напълно безсмислено. Каква работа можеш да свършиш за 2 дни между двете почивки? Главата ти е другаде, тялото е заето с детокс и шансът да извършиш каквато и да било смислена дейност е около нулата.
Нито кипиш от идеи, нито от ентусиазъм. Изобщо не ти се бачка и единствено гледаш да се скатаеш, чакайки да свърши работното време. Мислите ти са я в предстоящото посрещане на Нова година, я в посока към дивана и дистанционното, я се реят в посока хубавото временце навън, което зове за разходка.
А и дори по някакво неведомо стечение на обстоятелствата да преливаш от трудова енергия, установяваш, че отсреща има стена от апатия - колегите или изобщо ги няма (да навехнат глезен по пистите дано), или планът им за двата работни дни е да не правят нищо.
Че и по-лошо - ако вземеш да свършиш нещо с размътената от празници глава, най-много да си отвориш още работа, защото след това ще трябва да го поправяш. Като "Москвич", произведен в понеделник.
Има си дори такова състояние - следпразнична депресия или тъга.
То съвсем не е измислено от търсещи оправдание мързеливци. На мозъка му трябва време да се пренастрои от режим "празници" към работата и рутината на ежедневието.
Затова дори човек да не е преяждал или препивал, дори да не е имал тежки празници с неприятни роднини, пак му е трудно да се върне на работното място.
По тази причина и повечето хора след почивка са разсеяни, отнесени, раздразнителни или направо депресирани, не могат да се концентрират и нямат никакъв тонус. По същия начин обикновено са ни нужни дни да се настроим и на обратната вълна - релакс - в началото на ваканцията или празниците.
Или с други думи - няма никаква полза от връщането на работа за два дни.
Знаят го дори в парламента - там по това време е ваканция. Когато се напразнуват, биха могли да помислят за известни корекции в Кодекса на труда в тази посока.
Знаят го и работодателите, които доста биха се учудили, ако някой наистина вземе да свърши нещо.
Знаят го и тези, които могат да си позволят лукса да направят най-разумното нещо - да си пуснат отпуска за тези 2 дни и да забравят за мъката да броят часовете на работното време и да симулират трудов процес.
Останалите вегетираме и ни остава една-единствена утеха - ако тези дни не бяха работни, след Нова година връщането към обичайния режим щеше да е още по-кошмарно.
Ако това е утеха де...