Цените на имотите в Истанбул - един от най-големите градове в света, никога не са били ниски. През последните години пазарът на имоти там стана свидетел на някои изключително "пищни" сделки.
През 2015 г. катарски бизнесмен, смятан за посредник на емира на страната Тамим бин Хамад Ал Тани, похарчи над 100 милиона долара за вила на брега на Босфора.
През тази година имението на проповедника Аднан Октар, който през 2022 г. беше изпратен в затвора за общо 1075 години по обвинения от сексуално насилие до ръководене на престъпна групировка и шпионаж, беше продадено за 26 млн. долара.
Отвъд тези главоломни сделки обаче все по-малко турци могат да си позволят дори най-обикновен имот в Истанбул.
От 2020 година насам цените на квадратен метър за недвижими имоти в града са се повишили с над 480%, става ясно от данни на консултантската компания Endeksa, цитирани от The Economist.
Дори след коригиране на инфлацията, която достигна своя връх от 86% на годишна база миналата есен, преди да се забави до едва 40% през май, цените на жилищата в Турция са поскъпнали с 51% за една година.
Според проучване на Банката за международни разплащания това е повече от която и да е друга голяма икономика в света. За сравнение в тази класация на ръста на цените на имотите на второ място е Израел и там ръстът на годишна база е около 11%.
Наемите са скочили по подобен начин. Според високопоставен общински служител средните наеми в Истанбул, който е дом на повече от 16 милиона души, вече са надвишили средните доходи.
Серхан Улкуджу и съпругата му трябва да се пазарят усилено със своя хазяин, преди да успеят да сключат сделка за подновяване на договора им за наем на апартамента в истанбулския квартал Бостанджи, където живеят със седемгодишния си син.
Месечният наем за двустайния апартамент на семейството се е увеличил със 147% за една година - от 4650 турски лири на 11 500 лири (около 600 долара). Сумата е с около 25% повече от размера на минималната заплата в Турция.
41-годишният Серхан наскоро е загубил работата си в компания за електронна търговия и сега семейството се издържа със заплатата на жена му и с парите от обезщетението, които той получава, след като са го съкратили.
"Ще се опитаме да живеем с парите от обезщетението, което получих, докато си намеря нова работа. Нямам идея какво щяхме да правим, ако не бях взел тези пари", казва той пред "Ал Джазира".
По думите му новите наематели в сградата са принудени да плащат около 15 000 лири (770 долара) за апартаменти, подобни на техния.
Турция преминава през растяща инфлация и икономически спад, които засегнаха страната особено тежко от миналата година насам, а едва миналата седмица Централната банка на страната обяви, че приема нов подход, който да се погрижи за огромният ръст в инфлацията.
Именно турската фискална политика през последните няколко години спомогна за този огромен ръст в цените на имотите.
Централната банка, под диктата на президента Реджеп Таип Ердоган, държеше изключително ниски лихвени проценти в опит икономиката на страната просто да надскочи инфлафията, но това така и не се случи.
Ниските лихви и високата инфлация накараха мнозина в Турция да теглят заеми и да инвестират в недвижими имоти в опит да спасят част от спестяванията си.
Ситуацията привлече и множество чуждестранни купувачи, особено руснаци, които бяха изкушени от местните закони, които лесно осигуряват гражданство при покупка на имот.
Това също спомогна за ръста в цените на имотите в Истанбул и по Средиземноморската ривиера, като преди изборите за президент през май въпросът беше вкаран и в кампанията на опозиционния кандидат Кемал Кълъчдароулу дори обеща забрана за продажба на имоти на чужденци, докато ситуацията с цените на жилищата не се успокои.
Макар той да загуби вота именно заради това обещание, както и призивите за изгонване на бежанците от Близкия изток от Турция, привлече и много хора към неговата кауза. За тези хора бежанците продължават да натоварват жилищната система на страната и да спомагат за вдигането на наемите.
И Ердоган ще трябва да се справя с този проблем.
Друг фактор, който също даде своя дан за изстрелването на цените на имотите и наемите от началото на тази година, беше земетресението в Югоизточна Турция, отнело живота на над 50 хил. души.
Земните трусове тогава унищожиха или нанесоха тежки щети на повече от 200 000 сгради в засегнатите региони и накараха много жители да мигрират на север, което засили търсенето на имоти в други градове на страната.
Особено засегнат в това отношение беше Истанбул, който се намира доста далеч от епицентъра на последните трусове. Въпреки това обаче страховете на хората от повтаряне на бедствието доведоха до скок на цените на по-новите и по-безопасни сгради в града.
Очакванията са, че правителството в следващите няколко години ще стимулира сериозно строителството на нови, по-сигурни жилищни сгради, което може да намали напрежението върху пазара на имоти, но за момента то остава много високо.
Според мнозина с новия курс, който Централната банка предприе на 22 юни - сериозно вдигане на лихвения процент и намек, че той ще се вдига още повече, докато инфлацията не се овладее, се създават всички предпоставки за спукване на потенциалния балон с цените на жилищата.
Някои анализатори обаче са на мнение, че дори това може да не доведе до падане на цените, особено на фона на това колко продължава да пада цената на лирата в сравнение с американския долар.
Каквото и да става, ситуацията с пазара на жилища ще бъде един от големите проблеми, пред които новото правителство на президента Ердоган ще трябва да се изправи.
В противен случай това може да се превърне наистина в камъка, който може да повлече турския лидер надолу.
