Шотландските Хайлендс - район, който е известен с красивите си зелени пейзажи, приказни замъци и чисти езера. Берачите в ягодовите плантации обаче не виждат тези прелести на Шотландия. Почти всички са от Източна Европа, а като сезонни работници печелят около 300 евро седмично, колкото една месечна заплата в Румъния и България.
Доскоро тези работници може да влизат свободно в Обединеното кралство. Брекзит обаче промени всичко.
Четири месеца след изтичането на крайния срок за подаване на кандидатури за уседналост, Великобритания усеща ефекта от отдръпването на емигрантите в работните места, които изискват тежък и изтощителен труд.
Работниците в селското стопанство чувствително са намалели и това притеснява в еднаква степен както фермерите, така и останалите емигранти.
Когато Елеонор Попа от Балканите пристига в плантацията Sharrington Strawberries преди две години, е настанена в каравана с още 8 души. Заедно обработват ягодови полета от 16 хектара по осем часа на ден. Днес обаче от колегите ѝ са останали само още трима души, а количеството на работа не е станало по-малко.
"Отне ми един месец, за да се науча как да бера ягоди правилно. Не е лесно да свикнеш. Ставаме рано. През пролетта и лятото - в 6 сутринта, през есента и зимата - в 7,30 ч. Работим в тунели. Понякога е студено, друг път е горещо, но всеки ден гоним норма, като не си тръгваме, преди да сме я изпълнили, защото в противен случай няма да получим целите си надници", разказва Попа пред репортер на Guardian.
Да откъснеш ягода от дръжката е по-квалифициран труд, отколкото повечето хора си представят. Освен че трябва да стане бързо, понеже фермите за плодове култивират продукция с тонове, която трябва да се обере, преди да се е развалила, ягодата не трябва да се наранява, защото това ускорява процеса ѝ на гниене и следователно - вместо да се продаде, ще се изхвърли.
На работниците им се налага през по-голямата част от деня да са клекнали или прегърбени. Много от тях се оплакват от болки в гърба и кръста, особено когато времето се влоши, но предпочитат да не харчат парите си за здравните услуги във Великобритания. Развлеченията им също са оскъдни. Емигрантите предпочитат да остана в караваните си, да гледат телевизия и да играят карти.
За качеството на стоката в Sharrington Strawberries следи началника на Попа - 64-годишният Саймън Търнър, който е доволен от работниците си и съжалява, че Брекзит е изгонил голяма част от тях.
"Управлявам плантацията си от 40 г., а толкова лошо никога не е било. Успяхме да преодолеем COVID-19, но Брекзит ще ни унищожи. Боли, когато си вложил целия си живот в нещо и то бъде хвърлено на вятъра", казва Саймън.
За фермерите като него миналата година правителството даде старт на кампанията Pick for Britains, която насърчаваше земеделците да назначават британци и шотландци на освободените от емигрантите места.
Обещаните заплати бяха между 2000 и 2500 британски лири на месец, колкото получава и Попа, но пак не се намериха достатъчно кадри, които да изпълнят капацитета на фермите.
"Избрах 88 души, които не издържаха и три часа на полето. Представете си какъв размер от документи трябваше да се обработят за назначаването и освобождаването на 88 шотландци, които са прекарали във фермата само три часа", казва Саймън Търнър.
На същото мнение е и земеделецът Ангъс Портър, който трудно намира британци, съгласни да берат ягоди от по 8 до 12 часа на ден, и се тревожи за своето бъдеще, ако мнозинството от 140-те му работници реши да напусне Обединеното кралство през следващите месеци.
"Вече сме изгубили между 20-30% от продукцията си. Браншът разчита основно на хората от Европейския съюз. Без тях ще ни бъде много, много трудно. Дори не знам как ще се справяме занапред", казва Портър пред Euronews.
Той е повишил надниците на останалия си персонал, колкото може, но бизнесът му е на ръба на колапса. Сезонните работници намаляват прогресивно, а с Брекзит в сила не се очакват нови хора от Европа да дойдат и да ги сменят.
Но част от местните политици виждат ситуацията по различен начин. Привърженици на Брекзит са готови да изпратят безработни шотландци да прибират реколтата от полето.
"Когато бях ученик през ваканциите работех във ферма. Така си искарвах малко пари. При толкова много чужди работници, за местните хора вече няма тази възможност", казва общинският съветник Рони Проктър.
Тукашните хора обаче не биха се съгласили да живеят в "контейнери до фермите и да стават в 6 сутринта", на мнение е румънката Елеонор Попа, която също обмисля да напусне Острова и да си потърси работа в Испания или Германия, оставяйки правителството да се справя с пропастта от необходим персонал за зелемделието.
По думите ѝ парите са горе-долу същите, но документация е по-малко, а освен всичко друго, много по-лесно може да се прибере у дома при близките си.
Мечтата ѝ обаче е един ден да се върне в Шотландия и са посети Шотландските Хайлендс. Да види всички онези пейзажи, за които е чела в брошурите, стига Брекзит да не погребе окончателно плановете ѝ.
