Все повече млади хора, особено милениалите, посягат към соевото и ядковото мляко като заместител на животинските млека.
Те се опасяват, че имат непоносимост към лактозата, така наречената млечна захар, която се съдържа в прясното мляко и в някои от сирената. Мнозина избират заместители на животинските млечни продукти, дори и без да имат доказана при медицински тестове лактозна непоносимост.
Ново изследване обаче показва, че преди някакви си 9000 години хората са консумирали млечни продукти без никакви проблеми.
Проучването е проведено съвместно от Университетския колеж в Лондон и Университета в Бристол и сочи, че всичко, което в момента знаем за лактозната непоносимост, всъщност е грешно.
Изследването освен това установява, че през 2021 г. едва една трета от населението на Земята не може да консумира лактоза, въпреки че в същото време продажбата на алтернативни млека скача все повече и повече.
Преди 9000 години, сочат материалите на двата университета, почти всеки човек се е раждал с гените, необходими за преработката на лактоза. Същото проучване, което внимателно разглежда архиви от ДНК, опровергава мита, че лактозната непоносимост се е развила, именно след като човекът е започнал да отглежда животни за мляко.
Мнозина специалисти приемаха, че неспособността да се преработва лактоза в организма се дължи именно на засилването консумацията на животинско мляко, но от Лондон и Бристол смятат, че е точно обратното.
Проучването им води до извода, че всъщност периоди на глад и пандемии, по време на които не е имало лесен достъп до млечни продукти, са причинили лактозната непоносимост.
"Млякото няма никаква вина", категоричен е пред "Дойче Веле" Марк Томас от Университетския колеж в Лондон. Той допълва, че първите признаци за нетолерантност към лактозата датират отпреди 5000 години, тоест преди това не е имало признаци хората да са се затруднявали особено с млечните продукти.
За периода от 4000 години - между 9000 и 5000-та година - човечеството е било подлагано на периодични, но много силни вълни от глад и инфекциозни заболявания както при хората, така и при млекодайните животни.
Това чувствително е намалявало консумацията на мляко и постепенно гените, които предават от поколение на поколение способността да се преработва лактоза, започнали да се размиват.
Изследването на Лондон и Бристол пряко доказва, че активната консумация на животинско прясно мляко не води до лактозна непоносимост, а обратното - служи като превенция срещу нея. Специалистите от двата университета смятат, че скокът в продажбите на ядкови и соеви млека не е нищо повече от хитър маркетингов трик.
"Лактозната нетолерантност е неприятна, но изключително рядко може да бъде смъртоносна", подчертава още Марк Томас.
Той обяснява, че обикновено хората с непоносимост към лактоза след консумация на мляко изпитват тежест в стомаха, позиви за повръщане, гадене и замайване, но не и по-тежки ефекти. Същите неразположения може да има и човек без лактозна нетолерантност, който просто е прекалил с прясното мляко.
Томас припомня и друг важен фактор - в миналото прясното мляко и млечните продукти са се консумирали непастьоризирани, което също е водело със себе си стомашни проблеми и инфекции.
В наши дни разполагаме с пастьоризирано прясно мляко, както и богат избор от UHT (ultrahigh temperature) млека, които трудно ще докарат неприятности на онези, които нямат лактозна нетолерантност. "Човешкото здраве винаги е страдало най-вече от лошите санитарни условия", убеден е Томас.
Специалистите припомнят и че в киселото мляко и редица видове сирена няма лактоза или има пренебрежимо малки количества, които няма как да навредят.
Зрелите сирена като чедар, ементал, синьо сирене, едам и други отлежават достатъчно дълго, за да се елиминира млечната захар в тях. Томас посочва и че млечните продукти съдържат незаменимите витамини А, Д и К, както и огромни количества от така ценния калций.
Затова ако нямате доказана непоносимост към лактоза, замислете се отново, преди следващия път да посегнете отново към ядковите и соеви имитации на млечните продукти.
