Уличната храна заема специално място в сърцето на всеки жител на Балканите.
Тя е универсален лек за лошо настроение, вълчи глад или след няколко питиета в повече. В големите балкански градове почти на всяка крачка дебне закусвалня, която ще предложи нещо калорично, но пък топло, вкусно, засищащо и много любимо.
"Като рай в устата" - така пътеводителят Cultural Places определя балканската улична храна. И те, и ние под номер едно поставяме нейно величество баницата.
Баницата, такава, каквато я познаваме или почти същата, ще открием в Северна Македония, Сърбия и, разбира се, в баничарниците у нас. В Турция пък си имат своя бюрек, който е много сходен - намира се навсякъде, приготвя се от тънки кори тесто, яйце и сирене.
Разликата с нашата традиционна баничка от будката е, че в южната ни съседка бюрекът съдържа сода и кисело мляко в плънката и прясно мляко в заливката.
В България хапваме баницата на крак с боза или айран, същото правят и в Турция. В Сърбия, Северна Македония, а отскоро и в Босна, кой знае защо, я предпочитат с кола или друга подсладена газирана напитка.
Дюнер/Гирос
Берлин може да се опитва да претендира за Европейска столица на дюнера, но тук от нашия полуостров можем да поспорим.
Дюнерите в последните години спорят по популярност като улична храна с баничките и често печелят заради по-богатата си плънка от месо и зеленчуци. В Турция ще намерите дюнера почти само с телешко или агнешко и без твърде много излишни добавки, които да пречат на вкуса на месото.
В България повечето дюнерджийници предлагат и пилешки дюнер. В Гърция - че и у нас - се наслаждаваме и на техния гирос, който е в по-дебела питка и може да е и със свинско месо.
Дюнерът си е тежка храна и не предполага напитки към него, макар че една бира никога не е излишна.
Гевреци/симит
Гевреците като че ли поизчезнаха от българските улици, но със сигурност могат да се намерят на немалко места. Срещат се като улична храна и в Северна Македония, Гърция и Сърбия, като в Сърбия ги приготвят както варени, така и на скара.
Освен това в западната ни съседка геврекът ви може да бъде разрязан на две и сервиран с каймак, което го прави още по-богат.
Друга разлика е, че българската версия на гевреците обикновено е постна, докато в съседните държави използват яйца и мляко за замесването на тестото. Поръската върху геврекът също варира - само сусам, смес от натрошени ядки или пък захар.
Турският симит също е по-простичък и съдържа брашно, мая, вода и сол. Там понякога симитът се продава по будките и със сладка глазура.
Сръбски кебапчета
Улична храна, за която, кой знае защо, тук все още не сме се сетили да предлагаме на всеки ъгъл.
Най-добрите малки кебапчета, отбелязват от Culture Places, не са в Сърбия, а в Босна и Херцеговина. Те се сервират както по ресторантите, така и в заведения за бързо хранене и представляват кебапчета с малък размер, придружени от каймак, питка и лук, евентуално и айвар.
При цялата любов на нас, българите, към скарата, нямаме никаква идея защо това ястие не се среща и в родната улична кухня.
Принцеса
Принцесите пък претендират да съществуват само в България - твърдение, което не можем да подкрепим на сто процента, защото е възможно и комшиите да са се сетили за запечени филии с кайма.
Въпреки това принцесата, още наричана странджанка в Югоизточна България, е на силна почит именно у нас, защото е идеалната комбинация от голяма филия хляб, слой мляно месо и добавки като кашкавал, кетчуп и майонеза.
След баницата именно принцесата допада най-много на чужденците, защото не съчетава твърде екзотични подправки и вкусове и им е някак си далечно позната.
В Турция може да бъде намерен обогатеният вариант на принцесата - пидето, което представлява питки с кайма и много, ама наистина много подправки. Също се предлага като улична храна.
