Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Работните маратони, които водят до бърнаут

Как да поддържаме баланса, за да предотвратим прегарянето Снимка: iStock
Как да поддържаме баланса, за да предотвратим прегарянето

Има уикенди, които Светла прекарва почти изцяло в сън. Става за малко, върши нещо, и пак заспива, и така два дни.

В понеделник отива на работа и се отдава на ежедневието, което в последните месеци е свързано с извънредно много и разностранна работа. "През последните три месеца в компанията започнаха големи структурни промени и се оказа, че трябва да покривам много флангове едновременно", обяснява тя.

Светла работи в голяма финансова институция, и работи много. Случва се да изпада в състояние, което нарича ступор - гледа в една точка с "втренчен поглед, липса на внимание и отказ на всякаква комуникация". Липсва ѝ желание за каквото и да било.

Тя е прегоряла и знае, че това са характеристики на бърнаут.

"При това състояние има изчерпване на няколко нива", обяснява психологът Нели Запрянова. Човек може да е изчерпан физически и да е постоянно уморен; емоционално - раздразнителен или апатичен; ментално - с намалена способност за концентрация и продуктивност.

Обикновено появата на бърнаут се свързва най-вече с прекомерно натоварване в работата, но до него могат да доведат и претоварване в личния живот или да настъпи след дълъг период на стрес.

Светла смята, че при нея се е стигнало до прегаряне, заради "поемане извън възможностите ми на прекалено много и отговорни задачи, старанието ми да съм в срокове и всичко да е под конец". От години тя има и паник атаки, а първата е след голямо напрежение в работата.

Бърнаут се свързва най-често с голямо натоварване в работата. Снимка: iStock
Бърнаут се свързва най-често с голямо натоварване в работата.

Макар че няма универсални симптоми и далеч не всяко неприятно усещане като напрегнатост значи бърнаут, Запрянова съветва да се замислим, когато забележим промяна, която не ни харесва, оказва негативно влияние върху качеството на живот като цяло и не е характерна за ежедневието ни.

"Тревожността и напрегнатостта могат да съпътстват състоянието на бърнаут, но е възможно и да са негов предвестник", обяснява психологът. "Когато има високи нива на стрес прекалено дълго време, се стига до прегаряне, до момент, в който се губи мотивация", казва тя. В резултат това, което в миналото ни е носило удоволствие, вече не ни радва, важните за нас неща губят стойността си и човек става циничен.

Общата платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерни съвети, която свързва талантите с бизнеса.

Симптоми на бърнаут могат да бъдат проблеми със съня, промени в теглото - нагоре или надолу, постоянна умора без връзка с натоварването, продължителна липса на тонус и сили.

Често срещани са физически проявления, за които няма обективна медицинска причина - главоболие, стомашни проблеми, скованост. Знак може да са и чести настинки.

Показателна е и системно намалената продуктивност - когато за продължителен период от време не сме в състояние да свършим обичайния си обем работа, както и трудностите с концентрацията.

Раздразнителност, по-бурни реакции отколкото предполага ситуацията, както и тревожност и невъзможност да се отпуснем и да спрем да превъртаме стресови теми също могат да бъдат свързани с бърнаут.

Едва ли има човек, който не е изпитвал тревожност и му е било трудно да се отпусне след натоварен ден. Това е нормално и не значи, че има бърнаут. Ако обаче продължава да се чувства така дълго време, е добре да се замисли относно причините.

Дали ще прегори, зависи в голяма степен и от самия човек - от това с какви ресурси и стратегии за справяне разполага и какви действия предприема, за да си помогне, пояснява психологът.

Защото, поне на думи, уравнението е просто - ако има само натоварване без разпускане, резултатът е изчерпване. И съответно превенцията на бърнаут опира до личните способности на всеки да поддържа този баланс.

Поне на думи уравнението е просто - след натоварване трябва да има разпускане. Снимка: iStock
Поне на думи уравнението е просто - след натоварване трябва да има разпускане.

Както и съблюдаване на 4 основни и доста универсални принципа.

Единият е релаксация на ежедневна база - всеки ден да правим нещо, което да ни отпуска - медитация, музика, хоби - нещо приятно, което води до ментална почивка от всичко, което се е случило през деня.

Следващият е да се грижим за качеството на съня и да си даваме достатъчно време за почивка.

Изключително важно е да обръщаме внимание на диетата си и да се храним здравословно - това е горивото за тялото и мозъка.

И не бива да забравяме физическата активност. Спортът ни държи във форма и дава тонус, но и помага да изчистим мислите, да се сме тук и сега по време на тренировка, а не мислено още в офиса.

"В днешно време човек може да оцелее само когато има хоби и намира време за отдих", смята и Светла. Тя отделя време за това, което обича най-много - музиката. Пее в хор, освен това разпуска с четене на книги и градинарство. И не неглижира съня.

И все пак, поне към момента, не успява да постигне изцяло баланса - просто се налага да работи много.

В офиса също е важно да се стремим към баланс - периодите на усилена, фокусирана работа да са последвани от моменти на почивка, и в ежедневието да присъстват и двата елемента, казва Нели Запрянова.

"Работата трябва да е организирана като спринтове, а не като маратон. Правим един сеанс от час-два и работим фокусирано върху нещо. Когато приключим обаче, отделяме време за почивка, да разменим няколко думи с колеги, да се разтъпчем и чак след това да влезем в следващия работен цикъл", съветва Нели Запрянова.

Същият е и съветът в дългосрочен план - периодите на по-усилена работа трябва да се балансират с време за активна почивка.

Работата трябва да е организирана като спринтове, а не да е безкраен маратон. Снимка: iStock
Работата трябва да е организирана като спринтове, а не да е безкраен маратон.

Преди години при Светла, в края на едномесечен маратон, след като получава по-висока позиция, нещата се развиват зле. "Една петъчна вечер, след много голямо напрежение през седмицата и самия ден - във връзка с изпълнение в срок на голям обем от задачи, получих първата паник атака", спомня си тя.

Крайниците ѝ изтръпват, започва да трепери и чувства стягане в областта на сърцето. За няколко минути стига до пълно обездвижване, дори не може да говори. "Мислех, че получавам инфаркт", споделя.

От тогава периодично продължава да получава паник атаки, въпреки че опитва всякакви техники за овладяването им.

Работодателят може да задава по-високо темпо и до бърнаут може да доведе повишеното очакване към служителя и възлагането на повече задачи - както става и при Светла.

Служителят обаче е този, който знае кога има нужда от отдих и той е този, който на първо място трябва да се грижи за себе си, припомня Нели Запрянова.

"Ако човек вижда, че не е във форма, е добре да избягва капана на мисли от типа "Имам много работа" и на първо място да подходи отговорно към себе си и собственото си здраве, като си осигури грижа и почивка. В дългосрочен план това ще се отрази и на работните резултати в благоприятна светлина", казва психологът.

Човек може да си помогне и по други начини - да сподели с колега, да поиска помощ при нужда, да делегира задачи. Работодателят или ръководителят трябва да създадат обстановка, в която хората да се чувстват спокойни да си споделят не само успехите, но и трудностите, през които преминават, и така да стане ясно, че в компанията няма роботи, а нормални хора.

Споделянето помага и за изграждане на по-ясна представа за собствените граници.

"А това е специфична сила - когато човек знае какви са възможностите му, може да приоритизира работата така, че целите му да са спрямо това, което може да постигне - да са амбициозни, за да водят до развитие, но да са постижими спрямо собствените знания, умения и качества", обяснява Запрянова.

Това е пътят към устойчиво развитие. "Ако си поставим цели, които са прекалено амбициозни, това е сигурен начин да се стигне до бърнаут, защото се влиза в безкраен работен процес с цел да се постигне нещо непостижимо. И това води единствено до изчерпване на собствените енергия и ресурси", припомня тя.

Последствията от бърнаут могат да са ментално, физическо и емоционално изчерпване.

Да се стигне до хронична умора, неспособност за справяне с ежедневни задачи, лесна раздразнителност и фокус върху негативното, с което и се затворя порочният кръг и става по-трудно да се излезе от ситуацията.

Може да се стигне и до трудности на когнитивно ниво - за организиране на работния процес, за постигане на обичайната продуктивност, за фокусиране. И това да кара човек да се опитва да работи още повече, за да навакса.

Напълно възможни последствия са физически проблеми и заболявания - от настинки до по-сериозни автоимунни или хронични болести. Възможно е да се появят психични проблеми, при които се налага помощ от психолог или дори психиатър.

Психолог е добре да се потърси и когато има физически проблеми, за които няма обективно медицинско обяснение. Това е добре да стане и когато човек среща трудности да се справи сам с които и да било от промените в живота си, за да се предотврати достигането до състояние на бърнаут, съветва специалистът.

След дългия, усилен маратон Светла очаква в нейния отдел да бъдат назначени още хора. И е планирала няколкоседмичен отпуск.

---

"Твоето БЪДЕЩЕ" се реализира в партньорство с ProCredit Bank, Cargotec, Experian, Cetin, LIDL, Първа инвестиционна банка, UNIQA Software Service, Flutter, Kaufland, Credissimo, Entain.

 

Най-четените