Двама луди, двеста гладни

Двама луди и двеста гладни - стара българска мъдрост. Или по-скоро съвременно описание на празника на любовта. Нямам предвид 14 февруари, а онова голямо събиране, на което в продължение на часове влюбена двойка черпи и дивее с приятели и роднини след голямото "Да".

Нямам намерение да ви убеждавам колко прекрасно е да направил собствено гнездо - това може да се случи и без празненството по случая. И преди да ме "захапете" за безкрайната процедура при раздялата след подписа, според мен никой влюбен човек не пристъпва към сватбата със съзнанието, че ще се раздели с половинката си. Ако години по-късно това се случи, определено няма да е виновно тържеството.

Гаранцията за прекрасната сватба е пълното освобождаване от данък обществено мнение. Прави ми впечатление, че скептиците винаги изтъкват два мотива против сватбата - за безсмислените обичаи и още по-безсмисленото хвърляне на пари на вятъра.

А защо тогава празнуват рожден ден, раждане на бебе и кръщене? И те ли са безсмислени, или просто сега е модерно да се отрича сватбата?

Ако се отървете от насадените ви твърдения за оковите и че обичаите са селски (пък днес е много "унизително" да ти кажат, че правиш нещо селско), ще изкарате страхотна сватба, обещавам ви.

За финансовата част

Не е нужно най-тузарската сватбена агенция (с която са се оженили Мис Ганка и певицата Драганка) да ви организира тържеството или да играете хоро в хотел "Еди кой си" (ама да е скъп и фешън), за да си направите най-страхотното тържество.

Може и да си мечтаете бъдещият ви мъж да наеме лимузина за сватбата, но ще осъзнаете, че любовта се вижда в погледа му по време на първия ви семеен танц. Сигурно мъжете пък очакват жена им да "припадне" от щастие при вида на въпросната лимузина, но разгледайте сватбения албум.

Коя усмивка ви харесва повече - онази елегантната, позиционирана на лицето й специално за кадъра до колата или другата, щурата, истинската, докато реже първото парче торта?
При положение че днес всички влагат само в материалното, толкова е готино да вложиш в един спомен.

Един, но толкова ярък - независимо от развоя на събитията, остава завинаги. И най-хубавото е, че, колкото и пари да си инвестирал в него, той не може да се счупи, не му свършват батериите и не амортизира с времето.

За родата

Ако организирате сватбеното си тържество с постоянните угризения коя баба ще ви се разсърди, че не сте я поканили или кой чичо ще се мръщи цяла вечер, защото е на най-крайната маса в ресторанта, тогава изобщо не се захващайте. Българската рода най-накрая трябва да осъзнае факта, че сватбата се прави в името на младоженците, не в нейно.

Или е добре и вие, бъдещи младоженци, да го осъзнаете и да се изчистите от угризения - в противен случай настина ще докажете, че сте събрали в една зала двама луди и двеста гладни.

За зяпачите от балконите

Мисля, че можем да се надвесим над прозореца от петия етаж и да се усмихнем, като видим как излиза булка от входа ни, вместо да оплюем безумната й идея да отпразнува поредното прекрасно събитие в живота си. А можем и мислено да й пожелаем щастие, вместо в нейния слънчев ден да изредим на глас колко облаци и гръмотевици я чакат след това.

Моята голяма българска сватба

Имам всякакви приятели. Някои се ожениха, защото жената забременя, други скалъпиха сватби за 30 дни. Имам такива, които плачат всеки път от щастие, когато гледат записа от собственото си тържество, и такива, които не говорят за този ден, защото стана меле.

Имам приятели, които се ожениха заради роднините, други го направиха на плажа заради детска мечта.

Аз имах традиционна сватба, но едно нещо ми хареса най-много: успяхме в един ден да съберем най-любимите си хора и с тях да посрещнем началото на "Представяме ви господин и госпожа..."

Харесва ми идеята да си имаме наш ден (не измислен от някой, който иска да продава червени балони), наша песен, наш голям купон по случай... по случай щастието. Ей така, без нищо друго - просто щастие!

А вие? Я си признайте колко гаджета забихте по сватби? Не отричайте, че именно сватбите са създавали уникални спомени за вас.