Българите можем да дадем интересен културно-поведенчески пример, стане ли дума за лично пространство. Както в много други отношения, така и тук, нещата у нас са някак си особено различни от тези по другите земи.
Ще кажете: "И италианците са гръмогласни и се целуват по устата"... Ок, ок...
И все пак идеята за лично пространство на хората в България е сякаш някак твърде обезценена на моменти. Дори сравнение с темпераментните народи от Средиземноморието.
Ако не сте уверени в това, ето ви само няколко примера:
Пословичното говорене на "ти" с непознати
Българинът се чувства супер неудобно, ако му се наложи да говори на "вие" или някой му говори на "вие".
Реакцията е почти все едно те псуват на майка, даже на моменти - по-неприятна.
Въпрос на уважение е да водиш диалог с непознат все едно си приказваш със съседа, дето от 30 години делите общ казан за ракия. Ако случайно си по-младолик и се обличаш по-младежки, никой, никога няма да се обърне към теб на "вие", смятайки, че вероятно ежедневието ти преминава в каране на скейтборд в някоя централна софийска градинка. Което дори да е така, какво от това?
"Миличък", "Слънце", "Душа"
Това е следващото ниво. Хората искат да са мили и любезни, затова ще употребят към вас обръщения, будещи подозрението у страничния наблюдател, че най-вероятно сте прекарали нощта заедно.
Отивате на фитнес и нацепен батка приема банкнота от 10 лева от вас с уточнението "Слънце, сигурна ли си, че не искаш с треньор да те запиша, отстъпка имаме този месец?"
Купувате си сандвич за 5.50 лв от централен веган магазин и любезен младеж с раста ви пита: "С босилеково песто или с маслиново да ТИ го направя", може да се добави и "мила/брато" накрая по избор...
Зависи дали днес сте в костюм или с фланелка.
Молене за услуги
Не знам дали сте забелязали, но у нас много хора живеят с идеята, че все някой с нещо им е длъжен в тоя живот. Народът е казал: "Приятелството - приятелство, сиренето - с пари", но явно така е само на думи. Де факто винаги някой нещо ще иска и ще очаква от теб, често без много основание.
Сещате ли се - това са онези "приятели", които обикновено звънят, ако нещо не им работи компютърът и не им се дават 50 лева сега за ремонт, при условие, че вие това го работите по цял ден и сигурно можете и вечер след работа да им го поправите без пари. Нещо, за което видимо силно копнеете...
Те искат да ги закарате от точка А до точка Б в 2 през нощта, защото нямат кола, а баба им каца на летището в 01:20. Те също така желаят от вас 200 лева "назаем". Повече от веднъж. Изобщо - такива неща.
Сърдене и обиждане
Няма значение, че сте на по 30+ години, имате си семейства и служебни ангажименти. Винаги ще присъстват хора в приятелско-семейния ви кръг, които да се разсърдят и обидят, че не сте ги поставили в центъра на личната си вселена по някакъв повод, с което си действие ще ви връщат в пети клас за известен период от време.
Може да не сте съгласни, но не е нормално майка ви да ви казва как да си кръстите детето. Нито е нормално приятелката ви Жужи да ви се сърди, че не сте й отишли на рождения ден, защото сте предпочели да се видите с мъжа си след командировката му.
Нито е нормално съседката да ви обяснява как да се справите с обилната си менструация, за която знае, защото живеете в обща панелка. Точка.
Задаване на лични въпроси и споделяне на лични неща от/със случайни хора
Границите и бариерите между хората у нас на моменти наистина се топят като ледниците от глобалното затопляне...
Задръжките са мит, скрупулите са за смотаните индивиди с възпитание. Ето защо няма никакъв проблем да отидете на фризьор или маникюрист и там да научите в подробности всякакви неща за сексуалните навици на новия 27-годишен любовник на жената с ролките до вас.
На работното място, ако не обсъдите с колежки операцията на кистата на опашката на съпруга си, каква интеграция в офиса очаквате изобщо?
Възможно е за вас изброените дотук неща да не са никакъв проблем. Особено, ако спешно ви трябва някой с кола за 4 часа, 50 лева назаем или пък сте последната необвързана дама в приятелската компания от гимназията... Хм, ако е така, знайте, че може би вашият принц дебне зад ъгъла, но му трябва малко лично пространство, за да направи първата крачка...
