Тъжната песен на "Белите брези"

През 50-те години на миналия век естественият брезов масив в подножието на връх Даладжа в Родопите, привлича общественото внимание със своите красота и чист въздух.

На 18 юни 1960 г. в района е създаден туристически комплекс, а година по-­късно с помощта на жителите от близкия град Ардино е построена и първата туристическа хижа на БТС.

Разположен сред 3600 дка брезови гори, туристическият комплекс получава името "Бели брези". След като е установено, че въздухът в региона се отразява благотворно върху страдащите от белодробни и алергични заболявания, Министерство на народното здраве издава заповед, която превръща комплекса в курорт от местно значение.

През следващите години новосъздаденият курорт търпи бурно развитие и в пределите му изникват многобройни ведомствени хижи, почивни станции и бунгала с обща база от около 500 легла.

Туристическият комплекс разполага с магазин, ресторант и дори със собствена пощенска станция, а своеобразна оценка за качествата на местността е и появата на луксозна почивна станция за кадри на БКП.

Освен с чистия си въздух, ардинският край привлича с природните и историческите си забележителности. В околността са разположени няколко крепости, тракийско светилище и прочутият Дяволски мост. "Белите брези" са подходящ изходен пункт за разходки до всяко едно от тези места. Ето защо почитатели на планинския отдих от цялата страна се насочват към туристическия комплекс, за да преоткрият красотите на Родопите.

Тази положителна тенденция се запазва чак до края на 80­-те години, а "Белите брези" са източник на препитание за много хора от региона, заети с поддръжката на построените тук сгради.

С политическата промяна в България идва и краят на "златния период" от развитието на курорта.

През 90­-те години страната изпада в тежка криза. Започнал е т.н. "демократичен преход". В държавните институции цари хаос, а имуществото им бива разпродавано на безценица.

Ефектът от тези събития достига и до малкия туристически комплекс в сърцето на Родопите. Изгубили възможността да поддържат почивните си бази, голяма част от ведомствата са принудени да затворят вратите на станциите си в курорта.

Една по една хижите опустяват, а имуществото им е обявено за продан. Демонтирани и продадени са и всички бунгала, с които разполага комплексът. В разразилата се буря едва няколко сгради продължават да работят.

Тежката ситуация се запазва до края на 90­-те години. На фона на драстично намалелия туристопоток, много от хижите сменят стопаните си, а други въобще не е ясно чия собственост са, тъй като след реорганизациите по всички нива на държавния апарат преминават от една институция в друга.

Слънцето отново изгрява за "Белите брези" след 2000-та година. Някъде по това време се появяват първите функциониращи частни хижи. Много от старите сгради в комплекса са реновирани и днес са превърнати в модерни хотели, като общата база в момента е 250 легла. Изградени са и туристически пътеки до основните забележителности в региона.

Животът в скромния курорт постепенно се възвръща.

За това говорят и традиционни събития като лагер­-школата по астрономия, която ежегодно събира любители на космическите загадки от цяла Европа под небето край Ардино, за да наблюдават оттук метеорния поток "Персеиди".

Такава е историята на "Белите брези". Макар в наши дни тук отново да се чуват гласовете на туристите, следите от драматичното минало на курорта личат.

Много от ведомствените хижи така и не успяват да изплуват от водовъртежа на кризата и днес запустелите им сгради ни връщат във времената на тръбната мебел, черно­белите филми и песните на Лили Иванова.

Напуканите тераси на старите ресторанти са покрити с дебел килим от изсъхнали листа, по прозорците на някога уютните стаи за отдих сега висят раздърпаните краища на гъсти паяжини вместо завеси. Няма глъч, няма и музика.

Забравени са дори двата рушащи се паметника на залесителите - хората, които до 1983 г. са създали гора върху над един милион декара от планината. Споменът за този подвиг също отдавна е потънал в небитието. В специални урни на паметниците са поставени капсули на времето, които трябвало да бъдат отворени 50 години по-­късно ­ през 2033 г.

В тях обаче отдавна няма нито капсули, нито време.

Останала е поне гората. Тя също е поприкрила следите от онези отминали дни, но ако случайно се отклоните от утъпканите пътеки, все още може да попаднете на вълнуващи находки. Сред гъсталака на дърветата са скрити останките от няколко изоставени постройки, между които и единственото запазено бунгало в комплекса.

И все пак в "Белите брези" продължават да идват туристи. Но и без тях живот тук ще има ­ сезоните ще се сменят, както се сменят и багрите на брезовите дървета...

 

*Още от фоторепортажите на Христо Узунов можете да видите на Facebook-страницата на "Изоставената България"

Новините

Най-четените