Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Да го наречем паста престъпление

Бабите, от десетилетия ръчно произвеждащи пастата орекиете по улиците на Бари, се опасяват, че регулация на това производство би нарушила дълголетна традиция Снимка: iStock
Бабите, от десетилетия ръчно произвеждащи пастата орекиете по улиците на Бари, се опасяват, че регулация на това производство би нарушила дълголетна традиция

Прочутите жени-производителки на паста от Бари, Италия, са притеснени, че преследването на контрабандна паста орекиете ще застраши начина им на живот.

Бабите отварят рано. От кухни на партера, които се отварят направо към улицата, те излизат, пеещи стари песни, метат каменния под и нареждат техните домашно направени орекиете - прочутата местна паста с форма на ухо, върху мрежестото покритие на дървени подноси.

Докато пастата съхне на слънце наравно с клинове, тениски и кърпи за баня, прострени от балконите отгоре, 61-годишната Нунция Капуто седи и прави още орекиете с майка си. Местен мъж се отбива да купи килограм, който Капуто претегля на старомоден кантар.

"Тук пастата винаги е прясна," казва тя в кухня, претрупана с къкрещи гърнета със сос, чувалчета с грис и телевизор със спрян звук. "Ако никой не ги купи, изяждаме всичко. И се случва това," заявява тя, сочейки към корема си.

Гледката - бабите, ръчно направената паста, извитата каменна улица - предизвиква асоциации с популярните представи за Южна Италия.


Производителките на орекиете от Виа дел Арко Басо в южния крайбрежен град Бари привличат туристите от круизни кораби и са допринесли за обявяването от Lonely Planet на Бари за една от 10-те най-добри дестинации в Европа.

Те също така са вдъхновили Dolce & Gabbana да заснемат реклама за козметика ("Pasta, Amore e Emotioneyes"), в която порасналите дъщери на Силвестър Сталоун вървят по улицата в черни пеньоари, танцуват с бабите и пресяват орекиете през пръстите си.

Но местните власти подозират, че улицата с производителки на паста в историческата част на града, известна като "Старият град", е място на престъпление, предизвикало паниката от преследване на орекиете през 2019 г.

Според кметството в средата на октомври полицаи са уловили местен ресторант да сервира орекиете с "непроследим произход", в нарушение на регулациите на италианското законодателство и Европейския съюз, които изискват храната в ресторантите да бъде с ясен произход. Полицията е глобила ресторантьора и го е принудила да изхвърли три килограма паста.

Ноемврийските публикации в пресата ("Твърда ръка срещу домашно произведените орекиете в Стария град на Бари", писа La Repubblica) мигновено притесниха местните жени в Бари, на които е разрешено да продават малки пластмасови пликове с паста за лична употреба, но които нямат разрешително за доставка на големи, немаркирани количества за ресторанти.

Жените изначално не печелят особено много и се опасяват, че ще се наложи да носят и мрежи за коса, да издават касови бележки и да плащат данъци. Хората тук се питат дали италианският плам за регулации, колкото и често да се игнорира, няма да надделее над местната гордост в обичай, който е донесъл на Бари - място, където много семейства имат лични предпочитания към производителката на паста - туристи и доста нужна добра слава.

Кметът Антонио Декаро обеща да намери някакво решение. Междувременно очевидно той е посъветвал бабите да не вдигат много шум.

"Главният човек в града ни каза да не казваме нито дума за това," споделя Капуто, като визира Декаро. "Никаква информация. Това не е добре за нас."

Друга баба, 82-годишна, която е прекарала сутрините си напоследък в пеене на стари песни ("Тази любов ме окова") и се представя единствено като Витория, коментира: "Тук всички са уплашени, че финансовата полиция ще започне да ни преследва."

Докато бабата заплашва репортер, защото задава твърде много въпроси, съсед от другата страна на улицата пуска рок химна на AC/DC "Thunderstruck," който определя като "самоотбрана" срещу нейното постоянно пеене и остър език. "Тя не е лоша жена, ако минавате за две минути," заявява съседът, но допълва, че е трудно да се живее срещу нея.

На противоположния край на улицата 64-годишната Анджела Ластела стои, заобиколена от прозрачни пластмасови пликове с орекиете, крекери тарали и сушени на слънце домати. Тя пропъжда закопнял за въглехидрати гълъб и се опитва да примами децата от местна детска градина на открит урок на улицата, но замлъква мигновено, когато става дума за трафика на орекиете.

Запитана за възможно предложение на жените да се обединят, за да могат да продават по-законно продукцията си, тя възкликва с раздразнение: "Че кой ще направи кооператив?"

Допреди 20 години Старият град на Бари е бил известен като "градът на грабежите," забранена зона, държана от престъпни кланове. Кражбата е била препитание там от векове. През 1087 г. моряците от Бари, търсещи начин да привлекат поклонници, са откраднали от сегашна Турция костите на Св. Николай, вдъхновител на мита за Дядо Коледа и един от патроните-светци на Бари (и покровител, освен другото, на крадците). Мощите му все още се намират в базиликата "Сан Никола" в Бари.

В по-близкото минало Вито Лекезе, шеф на администрацията на кмета, заяви, че шефът му отскоро е започнал да използва услугите на полицейски бодигард, след като се е заел със свързаните с престъпни групи улични продавачи на храна и е раздразнил някои традиционалисти, като е забранил на местните хора да продават сурови миди, накиснати във вода от пристанището.

Преди пастата, заявява той, много от старите жени в града са продавали контрабандно цигари от Черна Гора.

"Опитваме се да им помогнем," казва той, като допълва, че администрацията е разгледала възможността да превърне региона в зона за свободна търговия и че няма нищо лошо жените да продават по няколко килограма на случайни консуматори на орекиете, без да водят подробно счетоводство. "Това не вреди на никого," коментира той.

Законът не изглежда да интересува особено много хора в града. В ресторанта Osteria delle Travi сервитьорите носят препълнени чинии с орекиете, които мениджърът на ресторанта Никола Фиоре казва, че не са правени от жените от Арко Басо, а от "друга жена," в друга част на града.

Много местни хора твърдят, че регулациите са реалната заплаха.

"Тези жени работят по 10-15 часа на ден, седем дни в седмицата, за да издържат безработните си съпрузи и синове," казва 76-годишният Франческо Аморузо, чиято майка, една от видните производителки на паста на улицата, е починала миналата година на 99-годишна възраст. "И това са хората, които властите ще преследват?"

Микеле Фанели, активист за запазване на местните традиции, който също така провежда курсове по правене на орекиете, също се е застъпил за жените, като твърди, че те са последните представители на едно изчезващо лице на Бари. "Глобализацията застрашава традициите," предупреждава той, преди да влезе в кухнята на Капуто.

Той разговаря за орекиете и глобализацията с Капуто и майка ѝ Франка Фиоре, която е на 88 години. Фиоре, запитана за проверките, свива рамене: "Прави са. За данъците и такива неща. Не водим счетоводство."

Докато жените мачкат, режат и пъргаво оформят тестото, Фиоре казва, че нейната собствена майка я е учила като малко момиче как да прави паста, за да изхранва нейния баща и седемте ѝ братя. Капуто коментира, че майката на нейната майка я е "задължила" да прави орекиете още от 6-годишна възраст.

Ластела, производителката на паста по-надолу по улицата, уточнява, че това е едно от изискванията местна жена да е подходяща за брак. Според двете, това е нещо добро.

"Трябва да предаваме тези ценности на следващото поколение," заявява Капуто. "Всичко вече е базирано на технологии, всички тези хлапета с техните технологии. Трябва да ни помогнат да предадем нататък тази традиция, не да я ликвидират," продължава тя: "Това би трябвало да се преподава в училище. Има деца тук, които говорят два или три езика, но не могат да правят това. Ако им дадете малка топка тесто, очите им светват."

Вечерта, докато жените внасят подносите с паста в кухните, където има олтари на Св. Николай, 44-годишният Диего де Мео, собственик на ресторанта Moderat, разположен срещу кметството, чака вечерния прилив на клиенти.

Той казва, че не знае кой ресторант е бил уловен да сервира контрабандни орекиете, но разказва как тази малка несиметрична, ръчно направена паста има "малко магия в себе си." Той заявява, че опитите да се регулира Бари са подобни на напъни да се изправи наклонената кула в Пиза.

"Понякога несиметричното и неправилното е нещото, което прави нещата прекрасни," смята Де Мео.

Когато настояваме да ни каже кой е проблемният ресторант, той прави неловка пауза. "Бях аз," набързо избъбря той, като допълва, че е предупредил други ресторанти, много от които по негови думи купуват орекиете от жените.

"Вижте, всичко е правилно, такъв е законът," признава той, като визира глобата. Но въпреки че бизнесът му не е бил засегнат, той се чувства зле заради жените от Бари, които по негови думи "са объркани и притеснени."

Хайката за паста го е учудила. Докато полицаите са ровели из запасите му от орекиете и са питали откъде са доставени, той си спомня как ги е гледал с учудване и ги е питал: "Хора, абе вие не сте ли от Бари?"

 

Най-четените