Дали в БСП са плакали

Номинациите на г-н Пеевски за евродепутат ни дават представа за източните маниери в правенето на политика от г-н Доган. Налагането му на Станишев миналата година, освен в икономически план може да се тълкува и антропологически: като голямо, ритуално унижение, през което трябва да премине лидерът на социалистите, за да заслужи доверието на големия началник. Така трябвало да заслужи властта бъдещият цар в древен Вавилон: събличали го гол пред статуята на бога Мардук, биели го, влачели го за ушите, докато пролеел сълзи.

Е, дали в БСП са плакали, ще кажат историците, така или иначе проля се не малко мастило и протестна енергия около този акт на източна деспотия. Това, което сега прави ДПС - най-вероятно с благословията на неформалния си лидер - е невъзмутимо да повтори ритуала, за да натрие носа на всички онези, които протестираха. Номинацията има за цел да изтрие случилото се миналата година и да каже: Ние победихме, велик е бог Мардук!

От рационално-политическа гледна точка подобна номинация е абсурд. Тъкмо поутихнаха протестите, правителството изправи глава и гледа все по-уверено към пълен мандат - и изведнъж да предложиш човек, който не стъпва в българския парламент, за когото в Европа се изказват отвъд обичайното европриличие... За какво му е на самия него подобно нещо, и то в момент, в който опитва да навлезе в българските градове с противоречивия проект "Лафка", защо не предпочете да се "сниши" (по израза на незабравимия Тато)? Ами вероятно тук трябва да влезе психологията: човекът е лично засегнат в очевидно силно развитото си честолюбие, иска да се очисти ритуално, да победи онези, които го разнасяха по площадите във вид на прасе.

Не подценявайте ритуала! Колкото и нелогичен, немодерен и идиотски да ви се струва, той си остава най-древният начин за покоряване на дадена територия. Някакви хора да паднат на колене, други да положат сабите си в краката на победителя, трети да се подложат на сексуално овладяване... И така - до наши дни. Сталинизмът принуждава своите жертви да признават публично грехове, късният националкомунизъм в България караше "възродените" турци да играят хоро на сватбите си, мутрите от 90-те разстрелваха публично, за да покажат къде е властта в държавата. Е, издигането на ЕвроПеевски днес има ясно и недвусмислено послание: обществено мнение в тази страна няма и ако някой си е представлявал, че може да държи сметка на властта, той рано или късно ще се просне пред нея по очи, за да иска прошка.

Впрочем, ако оставим политическото поле и размислим от чисто юридическа гледна точка, ще видим, че г-н Пеевски за нищо не е осъден, а обвиненията за участие в престъпна група едва ли ще стигнат далеч. Защо да не се кандидатира? Изобщо - откъде тази така безумна нетърпимост към него? Разбира се, естетиката е едно обяснение, макар и крайно несправедливо към човека: някак твърде добре пасва той физически на образа ни за мутрите. Ако го срещнеш в роман, ще кажеш - абе авторе, това е клише, измисли нещо по така. Успели млади има и други, деца на родители - също.

Мисля, че основната причина за нетърпимостта към него идва от медийния му бизнес. И не само защото Пеевските медии наистина са скандални; какво ли не сме виждали през последните 25 години! Работата е там, че сред всички богати българи най-силна нетърпимост будят онези, които решат да се захванат с медии и които поради това се оказват видими, ангажирани в различни схватки. Спомнете си удара срещу Огнян Донев в момента, в който купи часовите вестници, че г-н Прокопиев, чиято медийна група воюва с Пеевската, е също така обект на "демонизации" (контрадемонизации?). По-разумните богати хора имат интерес да избягват медийния бизнес, както и впрочем твърде голямата политическа видимост. Все пак добре е за нас, гражданите, че тук-там все още има поне скандали. Защото скандалът също има ритуален аспект в демокрацията: той обединява гражданите около ритуала на съпротивата.