"Ставаме тревожни или когато надценяваме опасността, или когато подценяваме собствените си ресурси." Така започна дискусията с психиатъра и психотерапевт д-р Ирина Лазарова, която в рамките на женския форум "Ден за мен" на dm изнесе презентацията на тема "Познаваме ли страховете си".
Въпросът предизвика искрен интерес сред гостите. Множество от тях искаха по-ясно да разберат собствените си тревоги. Затова се обърнахме към д-р Лазарова, която в специално интервю за Webcafe.bg ни помогна да разгледаме тревожността в по-широк и многопластов контекст.
На първо място, пояснява д-р Лазарова, тревожността е универсална човешка реакция - част от емоционалната ни система, без която бихме били уязвими пред реалните опасности. Ключът е да разпознаваме сигналите ѝ навреме и да ги използваме по градивен, дори креативен начин.
"Всички индивиди в някакъв момент от живота си - за по-кратко или по-дълго - са били тревожни. А всички те са формирани по различен начин, израснали в най-разнообразна среда. Понятието тревожност, от английски anxiety, е сравнително ново в нашата езикова култура. Преди хората простичко казваха за тези състояния: "притеснен съм", "притеснявам се", "тревожа се" - и това звучеше естествено", обяснява психотерапевтът.
Най-честите тревоги, с които пациентите на д-р Лазарова идват при нея, са свързани с болестите и боледуването, със смъртта и самотата - вечни теми и екзистенциални страхове, които засягат повечето хора.
Но има и множество елементи от съвремието, които изострят тревожността.
Д-р Лазарова посочва, че тези фактори са многобройни и различни. Някои успяват да се адаптират към тях, докато други изпитват сериозни затруднения. Един от основните проблеми, според нея, е, че днес живеем на витрината - животът ни е по-публичен от всякога, а концепциите за лично и интимно са се променили драстично.
"Хората все по-рядко преживяват мигове само с близките си. Все по-рядко се отдават на споделена интимност, която е тайнствена и без наблюдатели. За съжаление, вече всяко преживяване трябва да се сподели на мига, да се оповести, за да се валидизира. Всичко трябва да се снима и "постне" и да има "лайкове". Сякаш никой не допуска, че е възможно да преживяваме или съпреживяваме телесни, естетически или интелектуални наслади без да има "лайкове", споделя наблюдението си психотерапевтът.
Това засилва влиянието на външната оценка върху нашето съзнание и отдалечава вниманието ни от вътрешните усещания, ценности и убеждения.
••• Как актрисата Силвия Лулчева поддържа вътрешната си и външна красота разберете от интервюто тук:
Според д-р Лазарова, ключът да съхраним себе си се корени в умението да изградим устойчиви концепции, които да ни държат стабилни и автономни въпреки външни мнения.
Друг сериозен източник на тревожност е огромният поток информация, който ни залива постоянно.
Натискът да обработваме, осмисляме и реагираме бързо, с определени срокове, ни поставя в състояние на постоянно бързане и стрес. Това създава т.нар. "дедлайн неврози" и намалява способността ни да бъдем в съзерцание, да останем насаме със себе си и да осъзнаем истинските си нужди.
"Независимо от източника на тревожността, важното не е да се борим с емоцията, а да открием и премахнем причините, които я пораждат. Това е ключът към трайно облекчение и вътрешен мир", подчертава д-р Лазарова.
Понякога тези причини са скрити и трудно различими, особено когато тревожността е силна и натрапчива. Затова е от съществено значение да потърсим помощ от специалист, който да ни подкрепи в разчитането на чувствата и изграждането на стратегии за справяне с дразнителите.
••• Повече за хормоните и хормоналната терапия чуйте в интервюто на д-р Веселина Яначкова:
Д-р Ирина Лазарова предупреждава, че когато тревожността не се овладява системно и продължително ни измъчва, тя изтощава не само ума, но и тялото. Постоянното напрежение изцежда силите ни, кара ни да се чувстваме уморени и неспособни да се насладим на живота.
С времето тежестта на тревогите ни потапя в тъга, а мислите за безперспективност започват да надделяват, отнемайки мотивацията и волята ни.
В такива тежки периоди мнозина посягат към лекарства и хранителни добавки с надеждата за бързо облекчение, но д-р Лазарова подчертава, че макар медикаментите да тушират симптомите, те не решават житейски проблеми.
Фармакологичната подкрепа може да бъде полезна при остра тревожност, когато е трудно да се поддържа нормална комуникация и ежедневен ритъм. Но трайното облекчение настъпва тогава, когато се насочим към корените на това емоционално напрежение и започнем целенасочена работа с терапевт.
За пълното разбиране на тревожността д-р Лазарова подчертава, че е важно да правим разлика между тревожна реакция и тревожно разстройство.
"Тревожната реакция е естествена част от процесите ни на адаптация. Тя е сигнал, който ни показва, че съществува някаква непосредствена заплаха. [...] Когато това се случи, тревожността автоматично намалява. Проблемът идва, когато въпреки че сме предприели необходимите стъпки и сме елиминирали заплахата, тревожността не спада", казва тя.
Но когато тревожността не отшумява, въпреки че всичко вече е под контрол, и когато мислите започнат да рисуват заплахи, които всъщност не съществуват - тогава вече не говорим за реакция, а за състояние.
Тревогата нараства, а усещането за реална опасност се заменя с неясен, но постоянен вътрешен страх. Това е моментът, в който намесата на психотерапевт не просто помага - тя е жизнено необходима.
Развиването на умения за справяне с тревожността не е въпрос само на индивидуална устойчивост - то изисква и изграждане на свързаност с другите.
Според д-р Лазарова едно от най-ценните качества, които можем да култивираме като личности и общество, е способността да останем във връзка - дори в трудни моменти. Свързаността с близки, приятели или общност ни помага да се чувстваме приети, нужни и живи. Човек емоционално не може да бъде сам.
Когато хората се обединят около вдъхновяващи идеи, те стават сила - независимо дали това се случва чрез изкуството, спорта или споделеното усещане за смисъл.
Най-популярната група за подкрепа в съвременния свят, според д-р Лазарова, е семейството, в различните му конфигурации. Но често в днешно време то се формализира, което често блокира огромния му ресурс.
"Нерядко хората поддържат един формален, имиджов образ на семейство, защото това са обществените очаквания за "правилен и успешен живот", който всъщност е изпразнен от истинско емоционално съдържание и не успява пълноценно да даде подкрепа. Тогава именно отношенията в това "семейство" започват да стават източник на тревожност. И хората се объркват, често се въртят в омагьосан кръг. Тогава обикновено работата с психотерапевт би могла да бъде от огромна помощ", категорична е д-р Лазарова.
