Точно в разгара на Студената война Адолф Толкачев е един от най-успешните и ценени агенти на ЦРУ в Съветския съюз. Неговите документи и чертежи отключват за Запада някои от най-големите военни тайни на Москва и предоставят възможност на НАТО да придобие въздушно превъзходство в случай на директен конфликт.
От позицията си на главен инженер в дизайнерското бюро "Фазотрон", отговорно за разработката и създаването на високотехнологични аеронавигационни системи, Толкачев има достъп до свръхсекретна информация от най-високо ниво.
Всъщност информацията, която той предоставя, демонстрира на НАТО слабостите на съветската противовъздушна отбрана и показва как американски крилати ракети могат да избегнат безпроблемно руските радари.
Тя е толкова важна и съществена, че оценки показват как тя е спестила на американците повече от 2 милиарда долара разходи за научноизследователска и развойна дейност във военната индустрия. Неслучайно остава известен в историята като "шпионинът за милиарди".
Толкачев е роден през 1927 г. в Съветски Казахстан и в началото на 50-те постъпва на работа в Научноизследователския институт за радиоинженерство, станал по-късно "Фазотрон". Там работата му е концентрирана конкретно върху военните радари и разработката на сложни навигационни системи за ракети.
Всъщност животът му е доста подреден и с немалко привилегии. Живее в удобна сграда в затворен комплекс, а съседи са негови колеги като Валентин Грушко и Василий Мишин - водещи ракетни инженери, участвали в неуспешния опит на СССР да изпрати ракета на Луната.
Толкачев няма голям достъп до съветската действителност и всъщност контактува с един затворен и ограничен кръг от привилегировани хора. Няма причини да бъде недоволен.
И това действително е така, докато не се среща със своята съпруга Наташа и не научава нейната лична история.
Когато е само на 2-годишната възраст, майка ѝ София, член на комунистическата партия и началник на отдела за планиране в Министерството на дърводобивната промишленост, е арестувана и екзекутирана по време на сталинските чистки от 30-те години.
Причината за това е обвинение, че София е действала като шпионин, защото е посетила своя баща в Дания. Той е бил капиталист и чужденец - повече от достатъчно, за да предизвика подозрение в параноичната сталинска система.
Бащата на Наташа отказва да свидетелства срещу съпругата си, което води до обвинение в участие в антисъветска терористична организация и дългогодишен престой в трудов лагер.
С подобна семейна история и израстване из домове за сираци като дъщеря на врагове на държавата, не е изненада, че Наташа започва да изпитва неприязън към СССР и се увлича от работата на дисидентите Александър Солженицин и Андрей Сахаров.
Съвсем логично тази омраза се прехвърля и у съпруга ѝ, който става твърдо решен да отмъсти на системата.
В по-късните обяснения пред ЦРУ на своята мотивация Толкачев разказва историята на жена си, както и това, че е силно впечатлен от творбите на писателя Солженицин и идеите за обществено развитие и правата на човека от Сахаров.
Първият е прокуден от родината си, докато вторият получава забрана да я напуска. Това отношение към двамата бележити мъже оставя отпечатък у Толкачев, който решава да предприеме действия.
Започва с писане на кратки листовки, които разпраща по пощата, но бързо разбира, че в това няма смисъл и осъзнава, че всъщност неговото оръжие не са дисидентските памфлети.
То се намира на работното му бюро - чертежи, доклади и разработки на някои от най-строго пазените тайни в СССР.
Първите му опити да се свърже с американците са между януари 1977 г. и февруари 1978 г. За този период той прави общо пет неуспешни опита да се доближи до автомобили с дипломатически номера на московска бензиностанция.
Все пак той не остава незабелязан, а упоритостта му дава плодове, когато от американското посолство зачисляват агент на ЦРУ, който се свързва с Толкачев, за да оцени неговата потенциална стойност.
Бързо става ясно за какъв човек става въпрос и той бързо започва да действа.
Първоначално отказва пари и приема единствено подаръци под формата на записи на западна музика. Впоследствие обаче ЦРУ започва да му превежда средства в чуждестранна сметка, до която той никога не достига, защото така и не напуска СССР.
В продължение на шест години Толкачев се възползва от пропуски в сложната система за сигурност на работното си място и често сменя начина си на действие, така че да не оставя следи. Оказва се доста изобретателен и гъвкав шпионин, който винаги предпочита да предоставя информацията при лични срещи с агенти на ЦРУ.
При една от тях носи над 200 ролки микрофилм, докато при друга предоставя 150. Всичката специализирана документация е придружена от подробни обяснителни бележки, които се оказват особено полезни.
В тях се съдържат информации за разработките на нови ракети с радарно насочване, изтребителите МиГ-29, МиГ-31 и Су-27, както и за действието на системата за противовъздушна отбрана С-300.
Огромното количество документи, чертежи и всичко останало на най-новите самолети и системи за противовъздушна отбрана представляват актив, който оставя НАТО с възможност да действа срещу СССР по целия свят.
САЩ не само могат да разработят по-ефективни системи за електронна война, имайки подробни познания за електрониката на всички водещия клас ПВО системи, но също така са наясно и с точните ограничения на различните радари, използвани от съветските изтребители.
Всичко това продължава до края на 1984 г., когато връзката с Толкачев прекъсва за кратко.
Въпреки своята педантичност и крайна предпазливост той е заловен от КГБ. Не е ясно как точно, но се предполага, че най-вероятната причина е информация от Едуард Лий Хауърд, който е офицер от ЦРУ, преминал на страната на СССР.
Толкачев е арестуван от екип на Спецназ в края на 1984 г., докато се прибира към Москва от своята вила в провинцията. В следващите 10 месеца той сътрудничи на КГБ и предоставя фалшива информация на ЦРУ с надеждата това да спаси него и семейството му.
Надеждите се оказват напразни. Осъден е по бързата процедура и екзекутиран през септември 1986 г.
