Не се знае колко хиляди българи ще тръгнат към Великобритания на 1 януари 2014 г. Не се знае и какъв ще бъде ефектът от отворените граници върху живота отвъд Ламанша. Даже и без нашите сънародници обаче обществото на Острова има много дълбоки проблеми, за които източноевропейските имигранти не са виновни.
Това забелязва и журналистката Ясмин Браун от в."Индипендънт". Ето какво пише тя в своя материал "Икономиите са втвърдили сърцето на нацията".
Под сводовете на метростанция „Ватерло" седи мъж с наведена глава. Толкова плътно е намотал шала около врата си, че изглежда сякаш иска да се обеси. Ръцете му са мръсни и покрити с белези, един от които е гноясал. Докато му давам дребни пари и лепенки, го питам защо е дошъл тук. Не ме поглежда и явно не му се говори.
Аз съм с приятелка. Двете ще ходим на предварителна прожекция на филм на Би Би Си. Приятелката ми е нетърпелива и се ядосва за това, че съм спряла и съм си губила времето (не повече от три минути) с „тези хора".
След пътуването си до Индия точно тя се беше възмутила от равнодушието на по-богатите хора към просяците. Напомням й го и тя ми отвръща: "Напълно различно е. Там нямат социални грижи, а тук имаме. Хората сами избират да бъдат бедни у нас".
Вече не можем да бъдем приятелки. Тя не е лош човек, но в някакъв момент е решила, че истинските вътрешни врагове са тези, които зависят от държавата или добрата воля на останалите. Тя ги смята за вредители, които живеят от подаяния.
Според проучване на нагласите в британското общество от 2011 г. 56% от хората смятат, че помощите са твърде високи и не насърчават достатъчно безработните да си търсят работа. През 1983 г., в пика на десния консервативен "Тачъризъм", само 35% от британците са смятали така. Освен това, 63% от запитаните в наши дни са заявили, че децата са бедни, защото родителите им са некадърни и мързеливи.
Все по-сложният живот в условията на рецесия прави непримирими както средната класа, така и работниците. Изглежда, че повечето британци са „за" орязването на помошите за инвалиди и безработни, както и за ограничаването на някои от обществените услуги. Хората са убедени, че тези в нужда са виновни за икономическите проблеми.
Огледайте се. Чуйте какво говорят лекарите, свещениците, общинските съветници, работниците, бездомните, работещите с деца и други. Те говорят на нашата съвест, казват ни какво се случва и не ги чуваме.
Преди няколко дни 53-годишната Стефани Ботрил се самоуби, защото не била в състояние да плаща още 20 паунда седмично за допълнителната спалня в къщата, която цял живот е обитавала. Дали кончината й накара обществото да преосмисли враждебното си отношение? Не мисля. Очите са затворени, ушите са глухи, а на сърцата има катинари.
Ето и някои от истините, които усърдно се подминават. Изследователят от университета в Оксфорд Дейвид Стъклър предупреждава, че „икономиите убиват" - броят на самоубийствата нараства във времена на висока безработица. От 2011 г. насам те са скочили драматично - особено там, където най-много хора са без поминък, като най-често на живота си посягат тези, чиито професии са пряко засегнати от политиката на управляващата коалиция.
Стъклър изразява притеснения също и за хората с увреждания, бездомните и тежко болните.
Доклад на Британската медицинска асоциация (която определено не е банда левичари) предупреждава, че с действията си правителството удря най-слабите. Четвърт милион деца вече не се вписват в стандартите за нормално развитие.
Оставка подаде общинският съветник Грег Ууд, който е работил за „Атос" - компанията, на която правителството плати, за да прегледа всички хора с увреждания и да прецени дали всъщност не са годни за работа. Ууд се оттегли, защото смята, че системата е пристрастна и е във вреда на хората.
Хранителните банки не могат да смогнат, а на много места се затварят убежища за бездомни, защото държавата не дава пари.
Центърът за глобално образование също е на мнение, че дебатът за бедността се е пренасочил от структурните и политическите причини към охулване на безработните и зависимите от социалните помощи. Превърналата се в национален спорт омраза към бедните беше заклеймена в „Лъжите, които казваме сами на себе си" и „Играта на обвиняване трябва да спре". И двете книги излизат с помощта на религиозни организации.
В предговора на второто издание депутатът от либералдемократите Сара Тиътър пише: „Заклеймяването на хора заради получаваните от тях помощи е политически популярно, но не е честно или вярно... То ще направи Великобритания по-малко щедра, и по-малко склонна на съчувствие и помощ. Ще стане по-трудно за политиците да се порят за правата на бедните, защото общественото мнение просто няма да ги толерира".
Колко вярно и колко закъсняло. Състраданието се е превърнало в хоби на малцина в тази невероятно страна, която, помнете, е създала системата си за социални грижи във времена на невероятни трудности и следвоенна разруха.
Нобеловият лауреат за икономика Пол Кругман описва програмите за строги икономии като „неетичен експеримент" с човешки същества. Общественото мнение може да сплаши или окуражи политиците. Днес милиони подкрепят този експеримент. Те, повече от безмилостното правителство, са виновни за кръвта и сълзите на тези с по-малко късмет в живота.
Историята е показала, че свирепата тирания на мнозинството разрушава нациите, а също и връзките между хората. Това се случва тук. Един ден нашата нация ще ни липсва, но няма да има как да си я върнем.
Подобни статии, касаещи богати държави някак си не ми е мястото в българскисайт (ако приемем, че това е българскисайт). Не че не им е мястото тук но те няма да предизвикат никакъв ефект у четящите. Да предизвикат състрадание - абсурд. Най-много злостни коментари, като моя, че за англичаните и техните бедни наистина, съвсем откровено ме боли уя.
Квото Борачо каза. Дреме му на някой на кура,че презадоволените и мързеливи западно европейци са толкова тъпи и задръстени,че не могат да си оправят живота със страхотните системи за социално подпомагане в държавите им. Приятелката на тая е абсолютно права, ако не могат да четат и да пишат,за да си потърсят правата и помощите сами са си виновни. Проблемни са тези който хем взимат помощи хем работят на черно- те са проблема а не някаква малка група от хора който са с умствени проблеми. Ако пуснем един западно европеец в някой малък български провинциален град то той няма да издържи и една седмица. От българска гледна точка такъв вид статии са доста смешни.
Съгласен съм, че проблемите на британците са далеч по-леки от нашите, но за нещастие отношението е същото. И тук е пълно с хора, за които бедните, дори работещите такива, сами са виновни за положението си. Колко пъти в този сайт съм виждал коментари за това колко е мързелив българина и колко много иска. А реално тук се работи повече за много по-малко пари, отколкото в голяма част от западноевропейските държави. В държави като Германия рядко се среща бързането по нашенски, придружено с неплатено удължаване на работния ден и работната седмица. Реално причината за по-ниското качество на работата е точно това бързане. Работа има за всички, но за нея се плаща на няколко пъти по-малко от необходимите хора. За френската седмица от 4,5 дни да не говорим...
Великобритания не е между страните в Европа с особено щедра система за социално подпомагане. Казвам го по спомени. Белгия и Франция в това отношение са много по- за предпочитане - Белгия именно заради лесния достъп до социални услуги, Франция заради високата минимална работна заплата. И все пак е страшен достъпа до информация и мобилността - получаващите помощи са обикновено хора с непрестижни професии, с ниско или никакво образование, както и ниски доходи, които ограничават допълнително мобилността. Нали е важно да знаеш как и къде да получиш необходимата помощ?! Макар и еднаквата информация на по същество пазарни субекти да води до по-ниска ценност и полезност на получаваните блага - за пример булгаристанските ман.али, точещи холандските, белгийските и немските социални каси, което в по-голям брой ще доведе до "затваряне на кранчето"! Борачо е прав - в българските условия е невъзможно да се изпита съчувствие към тези хора.
На Острова имат и традиции в геноцида. В годините на Индустриалната революция там лендлордовете решават да отглеждат овце за вълна. Така земите им стават пасища, а хората, препитаващи се от земеделие биват изгонени. Скитнически години, прекратени с декрет от краля - за скитничество биват избесени десетки хиляди. По този повод се появава изразът "Овцете изядоха хората"...