В сравнително кратката история на киното като изкуство (малко повече от век), както и на раздаването на наградата Оскар за чуждестранен филм (де факто от 1957 г.), нашето кино намери няколко изпитани начина да не вземе този приз.
Някой би казал, че това е лесно, но не е точно така. Особено ако си припомним част от методите и филмите, с които през годините неуморно гонихме тази награда.
Поглед към загубилите
Един от вариантите за неуспех бе да се направи филм по разказ на утвърден писател, после да се допълни с оскъден диалог и хубава музика. А двамата основни герои, наметнати с китеници, да раздават правосъдие с кози рог в едно смутно време... Да, това е "Козият рог", един от най-хубавите български филми въобще, на който през 1973 г. съвсем малко не достигна да се добере до номинация. Филмът на Методи Андонов по сценарий на Николай Хайтов тогава не спечели за сметка на "Дискретния чар на буржоазията" на Луис Бунюел, което си е почетна загуба.
Години по-късно ние приложихме нов подход - с намеци. В "Писмо до Америка" героят праща видеописма до Щатите, за да спаси приятеля си, който е на смъртно легло. Той снима българските красоти в търсене на стара песен, съживяваща мъртви, с което сякаш искахме да кажем, че и ние знаем някаква кинотайна, но не ни дават да я споделим.
Не бяхме разбрани правилно. Затова решихме да покажем живота на неколцина приятели в малък морски град и да заложим на изискана визия и модерна структура на разказа като пъзел. Но необичайният "Съдбата като плъх" не успя да докосне душите на гилдията с мизантропския си ентусиазъм.
Посегнахме и към историята си - използвахме спасяването на евреите като мотив за направата на мелодрама с холивудски привкус. В "Пътуване към Йерусалим" фокусник и странстваща певица спасяват две еврейски деца от лагерите на смъртта, докато си нанасят любовни травми един на друг. Само че американците са майстори на мелодрамите с героично съдържание, поне те така мислят. Нашият напън не им направи впечатление, пък и филмът по-скоро напомни за най-несполучливите им опити в жанра.
А защо да не разчоплим раните на Балканите? Нали така босненският "Ничия земя" взе Оскара! "Подгряване на вчерашния обед" обаче предложи прекалено оригинална структура на разказа, за да освети македонския въпрос чрез съдбата на една изстрадала от събитията на времето жена.
Решихме да споделим с Академията и нашите язви от социализма. В "Откраднати очи" възродителният процес е преплетен с невъзможната любов на българин и туркиня - още един неуспешна формула да се домогнем до почетната статуетка. Филмът не е лишен от достойнства, но твърде много прилича на love story по ориенталски с нашенски хепиенд - тоест всичко май ще започне отначало и може да свърши дори по-зле.
Тогава защо не подхванем барутния погреб на Балканите показан през очите на дете? В "Пазачът на мъртвите" Балканите са като общ гроб, където момче, старец и гримьор на мъртъвци са овързани в мистична притча. Колкото и да е интересен, филмът също не успява да обясни драмата на един народ, който вместо да избива съседите си, вече ги погребва, защото те сами си се избиват.
Опитахме да разкажем на американците и техен тип приказки, един вид с техните камъни по техните глави. "Дзифт" с ретростилизацията си и "Тилт" бяха един качествен, но не достатъчно вдъхновен реверанс към доброто холивудско кино. Те не успяха да убедят никого, че при нас нещата се развиват както при Чандлър и Хамет, или пък като при Шекспир.
А какво ще кажете за българското село като място за извънземна екзотика? Ами не, "Мила от Марс" с чувството си за хумор и ритъм също не постигна своето. Пратихме зад океана и един женски филм (уж в хубавия смисъл на думата), но и "Маймуни през зимата" с трите оригинално свързани през времето истории не беше оценен подобаващо. "Източни пиеси" пък предлагаше автентичен и трогателно нежен полъх от днешния ден, но като че ли малко претоплен.
Та защо при всичките тези опити точно "Светът е голям и спасение дебне отвсякъде" успя да стигне толкова далеч - в групата от девет филма, сред които се избират номинираните? Вероятно заради класическата структура на road movie, може би даже прекалено добре измислена и с много европейското си излъчване.
В последното ни предложение "Кецове" също има ценени от Академията компоненти - кристална визия, оригинална музика и двусмислен хепиенд. Филмът е направен хем като реверанс към легендарните американски филми "Бъч Касиди и Сънданс Кид" и "Телма и Луиз", хем сякаш им се подсмихва и си знае своето.
Да използваме наученото
Защо все пак не побеждаваме? Мантрата за "сценарния проблем" на българското кино, повтаряна почти от столетие, по начало не е докрай вярна. Голяма част от изброените по-горе филми са създадени по сериозна литературна основа, а в някои от тях писателите са и съсценаристи.
Имаме качествени оператори, които работят постоянно в копродукции с висок статус, актьорският ни потенциал е богат и добре развиван в пълните театрални салони, нашите композитори на филмова музика също има какво да покажат. Дори второстепенният ни кинаджийски персонал натрупа ценен опит и умения в чуждестранните продукции, снимани тук безспирно.
Значи критичният поглед вероятно трябва да бъде отправен към режисьорите. Те носят отговорността най-вече да изберат точната и съкровена тема и героите, които да я изразят. Те имат мисията да съчетаят талантите ни в името на обща цел, без да робуват на мимолетни образци или моди. Но тъй като не произвеждаме достатъчно филми, малцина от режисьорите имат възможността да упражняват занаята си и да се подготвят за големите цели.
Едва ли оскъдните пари за кино, разделени между шепа хора спомагат достатъчно за изригването на натрупаната творческа енергия. Предимно нискобюджетни продукции са печелили заветния Оскар за чуждестранен филм, затова не става въпрос само за пари, а за творчески и финансов климат за правене на кино. Разбира се, ако снимаме много филми, ще правим и повече лоши, не само хубави.
Но човек се учи от грешките си, а не толкова от успехите. Тъй че, ако бяхме взели 12 Оскара през годините, едва ли щяхме да знаем това, което научихме досега от немай-къде.
Уфф... "Оскар" наш филм няма да спечели НИКОГА и, честно казано, много силно ми се ще кинотворците ни да спрат да се напъват в тая посока и просто да правят филми, които стават за гледане. Осъзнавам, че звуча гадно, но... "Мила от Марс", дето го рекламираха с две неща - бабките тревоманки и микроскопичния бюджет... Това ли ще ни е претендентът за най-голямата кино-награда? Да не говорим пък, че този филм е студентска дипломна работа... Или "Дзифт" с показната вулгарност и голотии, и сцени, крадени от къде ли не - от "На всеки километър" до "Син Сити"? За "Пазачът на мъртвите" аз сега научавам, а от написаното тук съдя, че по-скоро няма да го гледам. "Светът е голям..." не е изцяло български филм, така че... Цитат: Имаме качествени оператори, които работят постоянно в копродукции с висок статус, актьорският ни потенциал е богат и добре развиван в пълните театрални салони, нашите композитори на филмова музика също има какво да покажат. -------- А това изречение пък направо ме ВБЕСИ. В последните десет години съм гледал САМО ЕДИН български филм с достатъчно естествена актьорска игра - "Мисия "Лондон" - и, честно казано, мисля, че това е и единственият ни филм на наистина високо спрямо жанра си ниво. "Пътуване към Йерусалим" май беше добре заснет, ама откъм актьорска игра... Честно казано, от този филм спомените ми са отвратителни, но и доста объркани... Помня, че беше фрашкан с технически гафове, помня и че така и не успя да ме потопи в атмосферата си, помня изкуствената игра на Зуека... Истината е, че се снимат прекалено малко български филми, затова и единственото място, където актьорите ни получават някаква сериозна практика, е театърът - само дето театралната актьорска игра във филм не стои добре и това се вижда практически навсякъде. Драматичните ни сцени дразнят с пресилеността си, актьорите се изчакват един-друг... Уфф... Не знам. Не искам да звуча гнусно, но при положение, че един ЕПИЗОД от американски или британски СЕРИАЛ до деветдесет процента от филмите ни ще изглежда като мащабна кинопродукция, къде сме тръгнали да се бутаме при "Оскар"-ите?
Ако филмът, чиято снимка е най-горе вземе "Оскар" ще си изям шапката. От средата на това произведение буквално няма абсолютно нищо!
Български филм?От последните 20 години?!За Оскар?!?!?!?! Абе авторе, ти да не си спал с отвити крачета на студено? Последният български филм ,който съм гледал на скоро е "Хан Аспарух". От тия новите не съм гледал ,или СВАЛИЛ нито един.Няма и да го направя (свалянето) ,дори и пари да ми дават.
Dafuq? Ибахти безсмислената тъпа статия... Какъв беше смисъла от нейното съществуване, освен изреждане на разни филми подбрани по случаен метод?
Цлед цялата тази статия човек все пак трябва да се запита "Защо ни е Оскар"? . Все пак Оскар е прякор. Официалното име на наградата е Награда на Академията. А въпросната Академия е Американската Академия по Киноизкуство и (казано накратко, защото името е по-дълго) А самите членове на академията не са "академици" а хора на изкуството и то най-много на американското. Т.е. ние си мечтаем американските кинодейци да ни оценят. А защо - не става ясно. Сигурно защото американската киноиндустрия дава най-много за самореклама. Нашата традиция е съвсем различна. Не се наемам да давам определения за "народопсихологията" ни. Но силната страна на българското кино винаги е била по посока на хумор, ирония и самоирония. Ние си имаме нашите класики, които чобвек от друга действителност може и да не разбере. Как да му обясниш на някои американец, защо да подредиш "роднина - милиционер" е смешно? Или че" Кучета и котки може , а прасе не може, хайде де!" То даже и не можеш да преведеш на свестен "американски" : "Чичо Манчо, много се минА !" Какво да им обясняваш на американците " Е няматакъв филм!" Ако някой е прочел критиките , или по-точно хвалбите за "Черна котка бял котарак" , сигурно е видял колко слаби са възможностите на критиката дори да обясни подобен филм. Така и нашите филми могат да останат неразбрани, дори когато са хубави. Важното е да не правим компромис в името на това да бъдем харесано от другите. А колкото до някои от споменатите по-горе филми : От Дзифт се отказах още след първите няколко секунди. Почувствах се , все едно съм открехнала вратата на мръсен обществен клозет ( Татуировката на героя и текстът зад кадър) Творенията по стените на мръсни клозети не са моят тип изкуство. Нямаше как да му посветя час - два от живота си. На Източни пиеси издържах доста повече - почти 15 минути. Не ме грабнаха нито героите , нито диалозите. Действие нямаше. Сега гледам снимките над статията . Първата е млад мъж с обръсната глава и изпаднали дрехи, седи на празния плаж и пали цигара. Накои може ли да ми каже защо ще искам да науча повече за него? Или с какво хората от следващите снимки , или ситуациите на снимките са интригуващи? Вместо да правят реверанси , както казва авторката, към този или онзи американски филм, българските кинотворци могат да се поучат от наши филми , които се помнят и се цитират цели 30-40 години след създаването им.
Коментарите под мен са изумителни - особено последният. Как можеш да коментираш българското кино последните 20 год. ако не си гледал нищо. А "Кецове" е много добър филм, и "Мила от Марс" и "Откраднат очи".... Има цяло поколение нови талантливи български артисти. Гледайте българско кино, плащайте за българско кино за да го има и в бъдеще. Май за повечето хора е проблем това, че нашето кино има специфичен привкус и не е така напудрено като холивудските продукции. Не ви ли се повръща вече от еднотипни любовни и екшън хитове.
Аз лично много нови БГ-филми не съм гледал и затова не вземам отношение, но да ми говориш за млади талантливи нови артисти, айде моля ти се.... Не съм гледал, не съм гледал, но все дотолкова съм гледал, че да мога да ти кажа защо точно не гледам нови (подчертвам нови!) БГ-филми - именно заради "талантливите млади артисти"! То айде Кецове-мецове, сценария скалъпен някак, ама тая мъка дето е на екрана. Разни Блатечки-те, Кържилови.....не, мерси То същото като футболното първенство, същите некадърни....хм, играчи
Тотко, аз за българско кино ще платя, когато спрат да ми правят филми за мутри или интерпретации на различни периоди от социалистическия режим. Сори.
Тотко , явно не схващаш тънката ми ирония.За това, моля те, пропускай ми коментарите. Всичките изброени в статията съм гледал по някой откъс.Това го обяснявам специално за теб.И да филмите са тъпи, а актьорите - в повечето случаи - бездарни. Хамериканците не са по свет и те, ама правят по 100 филма годишно и все един става за гледане.Па не са само те, дето правят филми.
Не разбирам защо статията, когато търси причината българските филми да не успеят, споменава сценаристи, оператори и режисьори, но не и според мен най-очевидната причина - актьорите. Огромното болшинство от българските актьори за мен лично са абсолютно негодни за филмовата индустрия. Те са прекрасни театрални актьори, но ужасни филмови такива. Най-драстичният пример е Дзифт - отвратителна актьорска игра и бозаво, неуместно преиграване, и то некадърно дори за театрални актьори.
За да бъда честен, ще спомена, че актьорската игра в "Светът е голям..." ми се стори сносна, макар и не блестяща.
Именно, Bichkia. Не гние и не шава.
Айде пък веднъж замълчете като не сте гледали или сте гледали "по някой откъс". И в това има достойнство. Малко са, но има наистина много хубави филми и през последните 20 години. А фестивалите, на които ги дават имат и смешни цени за билети, така че единственото оправдание е, че не харесваш българско кино. Въпрос на вкус, защо не. Най-трудно е да влезеш в залата непредубеден, но и единственият да оцениш един филм само по това, какво представлява.
Голям талант се иска... или лизане, да намериш само хубави думи за тези постни, неадекватни и бездарни филми. Очевадно е, че минусите са безкрайно много, но автора е решил да заложи на съмнителни, субективни плюсове (интересен, качествен, оригинален?!?!?) и се чуди, аджеба, защо там отвъд Океана, нещо не ни взимат насериозно. Актьори- чудни, сълзици, денировци и брандовци се прескачат из лентите, с театрален патос и витизчийско маниерничене- талант на талази... Операторите и те- всеки втори е Дариус Кхонджи, всеки трети Джон Тол, а всеки 4-ти Януш Камински... Сценариите- оригинални, брилянтни, с обрати и драматургия да си ебе майката- всеки от тях достоен за 10 сезона на Бродуей Музиката?- че как? Джеймс Хорнър и Джон Уилямс, наднича зад всеки Вълдобрев... Само едни режисьори окатранят чудната каца мед, наречена българско кино... а стига бе, автора, ти това вярваш ли го??? Я се ощипи, събуди се и си удари два тигана в главата, белким се събудиш... и спри да си приятел с изброените от теб групички... лоша шега им правиш, лоша. Уж приятел, а всъщност нож забиваш ... в задника им, голям колкото надутото им его. После направи един паралел със сръбското и румънското кино- и може да си отговориш на въпросите...
Според мен много от филмите, споменати в статията, са всъщност доста качествени в повечето аспекти. Например, с ръка на сърцето мога да призная, че Дзифт е много качествена продукция, и операторската работа доста ми хареса. Тоест, като цяло много от тези филми са добри, просто не отлични.