Папа Франциск стана понтифик, носещ се върху вълната от надежда, че най-накрая светът ще има прогресивен папа, вместо да се опира на ретроградните идеи, царили преди него. Оттогава насам той усърдно попарва тези надежди, с всяка следваща своя реч, демонстрирайки, че реално няма никакво намерение да разбере какъв е реалният живот и какви са реалните нужди на хората, преди да ги учи как да живеят.
Сега той се зае с бездетните двойки, с малко допълнителна кал хвърлена върху притежанието на домашни любимци
Говорейки от дома си във Ватикана миналата седмица, Франциск набра скорост, като се опита да предизвика срам у хората, че живеят живота си за удоволствие: "Тази култура на благосъстояние отпреди 10 години ни убеди: по-добре е да нямаш деца! По-добре! Можеш да обикаляш света, да отидеш на почивка, да имаш вила в провинцията, да си безгрижен."
След което той намеси и кучетата и котките, оплаквайки се: "Може би ни изглежда по-добре, по-удобно да имаме малко куче, или две котки; и любовта ни отива при двете котки и малкото куче."
След което дойде предупреждението за нещастията, които очакват вас, глупави, ходещи на почивка притежатели на котки, ако не се захванете с "плодоносния" брак: "После, в крайна сметка, този брак стига до старини на самота, с горчивина на изолация." Да, заплахата, размахвана срещу умишлено избиращите да нямат деца, от безкрайни времена: правете каквото ние ви казваме, или ще съжалявате!
Първият спонтанен инстинкт след прочитане на изявлението на Франциск е да си зададем въпроса: "Ако той, като понтифик, смята, че оставянето на потомство е толкова важно, защо той самият няма деца?". Но въпреки че сарказмът е носещо удовлетворение хоби, време е може би да хвърлим един поглед върху емпиричната наука, за да отговорим на въпроса дали е вярно, че бездетните хора ще бъдат наказани с лишени от любов бракове и ще остаряват самотни.
И за щастие има изобилие от изследвания на тези въпроси
Всъщност въпросът дали наличието на деца прави брака по-щастлив е нещо, което е разглеждано изключително често от учените, до степен да започнем да се чудим дали те не се опитват отчаяно поне веднъж да получат различен резултат. Отговорът обаче се оказва един и същ, винаги: средностатистически погледнато, двойките без деца имат по-щастливи бракове.
Или, ако бъдем по-конкретни, изследванията, отчитащи удовлетворението в рамките на ежедневните интервали от живота на родителите показват, че удовлетворението от брака започва бързо да спада, когато се роди първото бебе, нараства и се понижава със стресовете на отглеждането на децата (с особено ниска точка около юношеството на децата), но остава сравнително ниско, повишавайки се едва когато децата се изнесат и заживеят самостоятелно. Ежедневната месомелачка на отглеждането на деца и стресът на споделянето на отговорност изглежда e сериозен фактор за това.
Това може би обяснява защо майките са по-нещастни от бащите - в крайна сметка те прекарват повече време с децата
Нито пък е истина, че бездетните хора са обречени, както предупреждава папата, да остаряват самотни и тъжни. Изследване от 2003, което разглежда специално този въпрос, установява, че наличието на деца не е гаранция, че няма да бъдете самотни на старини. След проучнаве сред близо 4000 души на възраст между 50 и 84 години, учените не откриват връзка в нивата на самота при хората с деца и тези без деца.
Здравият разум подсказва същите изводи. Разчитането на едно телефонно обаждане на седмица от децата ви надали е панацея срещу самота. Не-самотните стари хора обикновено са тези с много приятели, а възможността да изграждате приятелства никак не е свързана със статута ви на родител - или отказа от родителство.
Естествено, нищо от това не означава, че хората, изпитващи желание да стават родители, трябва да се чувстват виновни или неправи заради избора си. Родителите може и да не са толкова щастливи във връзките си и като цяло да са по-раздразнителни от не-родителите, но те пък определят работата си като носеща голямо удовлетворение.
За тези, които го желаят, замяната на ежедневното щастие за усещането на удовлетворение, произлизащо от отглеждането на дете, обикновено е оправдана. Ако това да имате деца е правилен избор за вас, няма причини приятелите ви да го потвърждават, като имат свои деца, независимо от това дали това е добре за тях.
Има и хора, които много желаят да бъдат родители, но заради безплодие не могат
Представете си как се чувстват те, когато човекът начело на едната от най-големите световни религии заявява, че бездетните двойки са обречени на нещастие, самота и провалени бракове. За щастие, науката категорично оборва неговите безсмислени декларации за важността на това да имате деца.
Тези статистики обаче демонстрират ясно и защо не е глупаво бездетните да са щастливи в живота си и да решат да не поправят нещо, което не се нуждае от поправяне. Всъщност обществото само би спечелило, ако повече хора смятаха, че бездетността е нормален, приемлив житейски избор.
За децата не е добре да бъдат отглеждани от родители, които са се захванали с родителството с противоречиви емоции и смятат, че трябва да го сторят поради единствената причина, че трябва да отговарят на социалните очаквания (или на критиките от близките си, или на гълченето от религиозни лидери). Някои родители възприемат новата си роля, но някои изпитват негодувание, което не могат да изразят, но децата им вероятно също ще го възприемат. Защо децата да бъдат обременявани с такава нагласа?
Друг важен факт е това, че планетата има нужда от повече хора, които да избират да нямат деца
Въпреки че нивата на раждаемост спадат, населението все пак нараства с притеснителна скорост, като наскоро надмина 7 милиарда души. Към 2050 прогнозите за населението на Земята варират между 9.3 млрд. и 11 млрзд. "Все едно коя от прогнозите е вярна, според учените вероятно условията на живот няма да са особено добри за по-голямата частот човечеството," пише Кенет Уайс в LA Times в един от серия материали за пренаселеността на Земята.
"Водата, храната и обработваемата земя ще са по-малко, градовете ще са по-гъсто населени, а гладът - по-масов." В Западния свят и Америка изборът да нямате деца ще има дори още по-сериозен ефект, тъй като средното количество парникови газове, които западноевропейците и американците генерират, е много по-голям от средното ниво за света.
Нито пък има причини да се смята, че хората, които не желаят да имат собствени деца, все пак трябва да обмислят осиновяване. Въпреки че повечето хора вярват, че има изобилие от подходящи за осиновяване деца, търсещи си дом, на практика търсенето на бебета толкова е надминало предлагането, че международният пазар за осиновявания се разтърсва от скандали за неетични механизми за снабдяване с деца.
От друга страна, има всъщност изобилие от напълно здрави и добре възпитани котки и кучета, нуждаещи се от дом
Според последните статистики, броят животни за осиновяване само в САЩ в момента е десетки милиони, като животът на повечето е изключително тежък - те са настанени в приюти, а в някои държави са и на улицата - и отчаяно се нуждаят от любовта към домашни любимци, на която папата гледа с такова пренебрежение.
Така че ако се чувствате един от тези "безгрижни" хора, чиято "любов отива при двете котки и малкото куче ," не позволявайте това да ви кара да чувствате зле. светът има нужда от повече хора като вас.
По принцип свободата на словото е нещо хубаво, но трябва ли плащаме за нея с тоновете помия, които се изливат през масмедиите!? ..определено някои не са слушали като малки приказката за онзи, който искал всичко за себе си, ....а пък други се чудят защо псевдо-науката не хваща дикиш? Ами просто е, заради "изследвания" като по-горе цитираното, за щастливите бракове....мъка, мъка, мъка
Авторът е един много самотен, тъжен и нещастен човек, който се опитва да убеди себе си, че всъщност не е такъв.
Аз също не харесвам особено хората, които съзнателно решават да нямат деца. Причината е, че това говори за един особен и неприятен характер у тези хора, подплатен с голяма доза егоизъм. Но пък и не е нужно всички да се харесваме и обичаме. И да допълня - грижата за куче или коте няма нищо общо с грижата за дете, няма база за сравнение. Текстът можеше да мине за сносен, ако не беше издънката с последния абзац.
Папата гледа на човечеството от позицията на държавника: ако няма деца, няма да има, кой да изплаща пенсиите на старците. Нито здравните осигуровки. А това, че някъде се размножават в повече с нищо не топли застаряваща Европа. Всяка държава е сама за себе си и трудно виждам размножаваща се Индия да плаща пенсиите на застаряваща Германия. Гледната му точка е отвисоко - над дребножитейските битовизми. Гледната точка на автора е откъм собствения му г*з, т.е. мисли само за г*за си. И всеки от тримата е прав за себе си: и папата, и автора, и г*за на автора, като самостоятелна личност, диктуваща мирогледа на притежателя си...
Гледната точка на автора е научна, на папата- религиозна. Какво има толкова за умуване тука!??
Пак да се самоцитирам "сигурно лично си чувал от свои приятели и познати, които имат деца, че децата са им най-важното, че са им осмислили живота. Смея да твърдя, че всъщност всеки родител би казал същото, ако не защото наистина мисли така, то поне защото да каже иначе е неприемливо в обществото. Предполагам голям брой хора, които нищо друго не са постигнали в живота си, смятат за успех това, че са оставили поколение. Да създадеш цял нов живот и да го обречеш на всичките несгоди, които предоставя светът, който те е отчаял и накарал да се чувстваш малък и незначителен, с единствената цел да придадеш смисъл на жалкия си живот, е може би най-висшата форма на егоизъм. Децата ще ти дадат радост докато са малки и ще се грижат за тебе, когато остарееш. Също и в твойта глава те правят безсмъртен. Егоизъм, чист като детска сълза." Така че спестете ми глупостите, че бездетните били егоисти. Точно па католическата църква ше зема да слушам да ми казва какво трябва да правя и да не правя. Поучения не търпя от хора с въображаем приятел в облаците и такива, които пропагандират против употребата на презервативи в Африка, където върлува яко ХИВ. Въпрос за радетелите за голяма и силна България - колко милиона трябва да станем? 7 ясно са ви малко, значи имате някаква идея колко трябва да сме. Като толкова ви пречат бездетните егоисти се ебете бе, деца правете. 10-15, колкото можете, всяка година цвъкайте по едно и ще станете праведни до небесата. Аз не смятам да имам деца. Жената е на същото мнение. Вие си имайте и им робувайте, а като станете на възраст бъдете разочаровани от посоката, която са избрали те и внуците ви. Мрете в бедност и съжалявайте, аз и жената ше си печем задниците на някой остров и ше си харчим парите спестени от ненужна човешка сволоч. Наздраве!
“Оттогава насам той усърдно попарва тези надежди, с всяка следваща своя реч, „ДЕМОНСТРИРАЙКИ”, че реално няма никакво намерение да разбере какъв е реалният живот и какви са реалните нужди на хората, преди да ги учи как да живеят.” Това голословно твърдение „ДЕМОНСТРИРА”, че реално авторът на статията си няма хабер, какво друго е казал папа Франциск освен, че съветва хората да имат поне по едно дете ....... http://iztoknazapad.com/?page_id=7346
Щастието е степен на удовлетвореност, която е толкова субективна, колкото индивида има. Щастие изобщо не съществува. То е функция на много променливи обстоятелства. *** Задали на трима духовници един и същи въпрос: „Кога започва животът?'' Католическият свещеник отговорил: - В момента на зачатието. Англиканският викарий отговорил: - Когато се роди детето. Равинът казал: - Когато децата ти се оженят и изплатиш ипотеката. Всъщност - като пораснат децата и умре кучето е правилният отговор.