Когато порасна, ще стана Берлускони

Около интимния живот на италианския премиер винаги са витаели пикантни слухове, но през последните две години той хвърли на народа си най-грандиозните секс скандали за цялата си кариера като парчета сурово месо на глутница кучета.

На фона и на всичките му политически грехове едни 350 хиляди италианци (от общо 60 442 587) показаха официално, че не му се кефят - в началото на декември м.г. те се събраха в центъра на Рим, за да искат оставката му, но така и не я получиха, а изглежда, че Берлускони ще остане на върха и сега, когато Италия става свидетел на поредната секс серия от живота му.

Според коментар на "Вашингтон пост" Берлускони е карикатура на идеалния италиански живот с цялото си пошло чувство за хумор, показността на новобогатащината си, прекомерната лоялност към приятелите си (мафиоти) и вълнуващия си начин на живот, чието название в родината му си има и име - Берлусконизмо.

Колкото и цинично да звучи заявлението му пред Бойко Борисов: "Имам прекрасна вила в Антигуа и яхта на Бахамите, на които от осем години не мога да се нарадвам, защото не виждам кой може да ме смени в Италия", Берлускони наистина три пъти успя да убеди гласоподавателите, че е един от тях, каквито и да са: на занаятчиите разправяше как сам е нагласил килима в първия си офис, на фермерите, че е обработвал земята на родителите си, на бизнесмените показваше фераритата си...

Но може би най-големият и парадоксален коз на този възнисичък ботоксиран 74-годишен енергиен играч си остава показното му коцкарско поведение, присъщо на чичкото, от когото човек обикновено пази по-малката си сестра.

Въпреки че се изисква голямо усилие да го приемеш сериозно, „италианците всъщност се възхищават от човека, който нарушава правилата", казва  Дейвид Лейн от "Икономист", издал книгата "Сянката на Берлускони" по повод вездесъщото влияние на Il Cavaliere върху народа.

Независимо от непрестанните натяквания на силните опозиционни издания в Италия за секс скандалите около Берлускони, "в страна, в която външната обвивка е всичко, с годините той има все повече коса и все по-малко бръчки, а и повече момичета му се лепят - това се харесва на много италианци, а и на изненадващо голям брой италианки", твърди Джеймс Уотсън, професор по международни отношения в Американския университет в Рим.

Берлускони не спира да се фука с образа си на голям разбирач от жени - когато медиите не преразказват думите на някоя от вече безбройните посетителки на мокрите партитата във вилите му, той ще намери повод да изръси нещо долнопробно като това, че е „невъзможно италианките да бъдат напълно предпазени от изнасилване, защото са толкова красиви!".

Обвиняват го, че заради барбиориентираната му политика на назначаване (казва, че дамите от десницата в парламента са по-красиви от тези на левицата, чиито лидери нямат вкус, опре ли до жени...) италианската политическа сцена изглежда като дълбините на акъла на 13-годишно момче. Някои от изскочилите от леглото му жени станаха областни съветници, депутати или министри, въпреки разголеното си минало на танцьорки, модели и дори компаньонки, като една с право носи татуировка с надпис „Мъжът, който промени живота ми".

Но изглежда нищо не може да се окаже разрушително за политическата кариера на Берлускони най-малкото „кавалерското" му отношение към жените и особено към такива, които могат да му бъдат внучки. Дори скандалът около развода му с Вероника Ларио, заради общуването му с непълнолетната Ноеми Летиция, не можа да го събори от власт - а съвпадна с момента, в който рейтингът му се разклати заради съвета му към загубилите домовете си след земетресението в Л'Акуила м.г. да приемат временните си палатки като „уикенд на къмпинг... с гледка към плажа."

И ако медийната империя на Берлускони му помага да му се разминава, същото прави и Римокатолическата църква, мощна сила в италианското общество, която само се прави, че размахва пръст на Берлускони за публичната му похотливост: "Много хора там са по-заинтересовани от светската власт, отколкото от моралните принципи, така че скандали като тези клонят към изтикване на заден план", обяснява Лейн.

Властта на Берлускони е самообезсмъртяваща се като властта на сърцераздирателния модел Казанова върху жените - колкото по-развратен става, толкова по-малко хора виждат нещо нередно в авантюристичното му поведение.