Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Лазанята: Кралицата на италианската кухня

Увлекателната история на ястието и една рецепта, защото със сигурност ще изпитате желание да хапнете Снимка: iStock
Увлекателната история на ястието и една рецепта, защото със сигурност ще изпитате желание да хапнете

Запечена до златисто моцарела, деликатен сос "Бешамел", паста, домати, зеленчуци, пармезан, с месо или морски дарове...

Разновидностите на едно от най-популярните италиански ястия - лазанята, могат да задоволят и най-капризното небце, превръщайки храненето в истински пир за сетивата.

Голяма рядкост е да срещнетe човек, който да остане безразличен при вида на лазанята, а приготвена у дома тя е най-бързият начин да съберете всички около масата и то без никакви усилия.

По традиция всеки свързва произхода на това ястие със слънчева Италия - една от страните, успели да завладеят целия свят с уникалния вкус на своята кухня, напомняща домашно приготвена храна от някоя чевръста баба. А посетите ли някоя от по-непопулярните туристически дестинации, далеч от гладните за пица тълпи, със сигурност бихте могли да попаднете на място, където да се насладите на домашен уют, несдържана приветливост и галеща сетивата храна.

Противно на очакванията обаче се оказва, че родното място на лазанята съвсем не е Италия, а някои исторически сведения ни връщат много години назад, за да докажат това.

Още по време на Римската империя Катон, по прякор Стария, записва рецепта, която представлява малко количество рикота и мед, покрити с ленти от тънко тесто. Това описание като че ли изобщо не отговаря на съвременната лазаня, която на всичкото отгоре е солена и пълна със зеленчуци и месо.

Описаното от Катон ястие, считано от някои историци за прародителя на лазанята, по-скоро наподобява гръцката сладка баница "Тиропита", като приликата в начина им на приготвяне не е за пренебрегване. Отново има тесто на пластове, плънка, а термичната обработка е печене - същата като на добре познатото ни тестено ястие.

Неслучайно в цялата картина се появява и южната ни съседка.

Предполага се, че името "лазаня" идва точно от Древна Гърция. Думата "лаганон" на гръцки означава тънка, плоска пита, докато съдът, в който се е готвело въпросното ястие, наподобяващо сегашната лазаня, носел името "лазанон". Все още не е съвсем ясно дали хлябът или въпросният съд дават името на ястието, но независимо от това едно е сигурно - макар и модифицирана, с вкуса си лазанята е успяла да си проправи път чак до наши дни.

Странното е, че една от първите записани рецепти за тестеното ястие, които се пазят и до днес, не се намира в Гърция. Британците твърдят, че още през 1390 г. в двора на крал Ричард II е имало подобно блюдо, а оригиналната му рецепта се намира в една от първите местни готварски книги, съхранявани в Британския музей.

В отговор на казуса, развихрил се само преди няколко години, италианското посолство в Лондон, ревностно пазещо кухнята на страната си, представя рецепта за лазаня от 1316 г., в опит да разбие твърденията на британците.

Неочаквано скандинавците също изявяват претенции за едни от първите, които измислят лазанята. Викингите имали ястие, което се състояло от питки хляб, върху които на отделни пластове се слагали сирене и месен сос. Звучи доста вкусно, но замислете се - всеки, народ, който има в кухнята си хляб и месо (т.е. всички), би могъл да претендира за откривател на едно от най-известните ястия.

От тези истории можем да си направим един извод - произходът на тази тестена вкусотия е мъгляв и надали някога ще узнаем истината.

Сигурното е, че в първоначалната рецепта за лазаня е нямало домати, тъй като до XVI в. те са смятани за силно отровни. Твърдението бива развенчано от билкаря Пиетро Матиоли, който пише, че плодовете се консумират най-добре със сол и растителна мазнина.

Така че независимо дали лазанята се появява първоначално в Древна Гърция, в средновековна Италия или в кухнята на крал Ричард II, доматите не са били наоколо при формирането на рецептата, свързваща се с днес с неповторимия вкус на италианската кухня.

По правило съвременната лазаня се прави от шест слоя разточени тестени кори, а ако са по-тънки, техният брой може да достигне дванадесет. Между тях се поставя плънката с ароматни подправки и сирене и задължителния сос "Бешамел". Тази комбинация се допълва с настъргани моцарела или пармезан и за правилен завършек върху тях се поставят няколко парченца масло.

Според италианците най-вкусната лазаня, която може да се опита в страната, е приготвена в малки селски ферми и семейни заведения. По тези места със сигурност човек може всеки път да се изненадва от различните вкусове, които спохождат небцето му, благодарение на дълго пазените фамилни рецепти.

Ако сте се вдъхновили от историята на това обичано от всеки тестено ястие, с рецептата по-долу може да се опитате да я направите сами у дома. И не се плашете - няма нищо сложно. Трябват ви само малко количество продукти, желание и естествено - чаша добро италианско вино за разкош.

Лазаня със спанак и пилешко месо

Снимка: iStock

Необходимите продукти са:

250 гр. кори за лазаня

500 гр. пилешко месо

50 гр. пармезан

200 гр. сирене "Пекорино" или 400 гр. овчи кашкавал

200 гр. спанак

2 с.л. зехтин

Сол и черен пипер на вкус

За соса:

500 мл. прясно мляко

500 мл. пилешки бульон

2 с.л. краве масло

2 с.л. брашно

6 скилидки чесън

2 жълтъка

Сол и черен пипер на вкус

Щипка индийско орехче, риган, мащерка и естрагон

¼ връзка магданоз

За соса - чесънът се наситнява и се слага във вече разтопеното масло да се запържи. Добавя се брашното и се бърка интензивно с метална бъркалка. Следва постепенното наливане на предварително затопления пилешки бульон, а след него и на млякото.

Сместа трябва да кипне, а когато това стане съдът се дърпа от котлона. В нея се добавят жълтъците, които се разбиват добре. Овкусява се с мащерката, ригана, индийското орехче, естрагона, наситнения магданоз, солта и черния пипер на вкус.

Когато сте готови със соса, загрейте грил тиган на котлона и сложете в него пилешкото месо, предварително намазнено със зехтин, поръсено със сол и черен пипер. Щом стане готово, нарежете го на ситно.

Остана настъргването на сирената и спанака, който също трябва да е нарязан на ситно.

С това подготовката приключва и може да започнем с реденето на лазанята. То става по следния начин:

На дъното на тавичка се слага от соса. Подреждат се кори и след това отново сос. Поръсва се с част от месото и сирената, а накрая се слага и от спанака. Всичко се повтаря отначало до изчерпване на продуктите, като се завършва с кори, сос и сирена.

Така готовата лазаня се пече 30 минути в загрята на 180 градуса фурна с вентилатор.

И воала! Приятен апетит!

Най-четените