Баща ми много обича да повтаря една сентенция на Маргарет Тачър за всяко нещо, което идва даром: "Безвъзмездно е само сиренцето в мишия капан".
Сетих се за тази му реплика покрай енергийния министър Росен Христов, който преди дни обяви старта на кампанията за безвъзмездно финансиране за изграждане на фотоволтаици (които могат да съхраняват енергия за разлика от соларните панели) с мощност до 10 kWp.
Парите идват от Плана за възстановяване и устойчивост, по проекта NextGeneration на Европейския съюз, и са насочени към домакинствата, отопляващи се на твърди горива - дърва, въглища, пелети. Определеният таван на помощта е от 15 000 лева и според изчисленията на енергийното министерство ще стигне за 9500 български домакинства.
Тук трябва да се направи уточнението, ще инвестициите няма да се отпускат на калпак. От тях ще могат да се възползват само малък кръг от кандидати, отговарящи на точкова система, съставена от министерство на енергетиката.
На пръв поглед покриването на критериите изглежда фасулска работа.
Кандидатът трябва да е български гражданин, да е собственик на имота си, да е изплатил данъците, таксите и глобите си към държавата, да има чисто съдебно минало, да отоплява повече от 1 лице под покрива на домакинството си (колкото повече лица се отопляват в съответната сграда, толкова по-голям е шансът за финансиране по програмата).
Нищо от това не изглежда непостижимо, докато не стигнем до най-дебелия и съществен критерий - системата за производство на енергия с фотоволтаици трябва да се инсталира със собствени средства и едва след поставянето ѝ може да се кандидатства по програмата за възстановяване на похарченото.
Оттук следва резонният въпрос: колко домакинства в България могат да си позволят купуването и монтирането на фотоволтаици?
Конкретно тази еко алтернативната е скъпо удоволствие.
Освен гарантираните от правителството 15 000 лева за панели и инвертор, потенциалните семейства трябва да предвидят плащането на едри сметки за монтаж, окабеляване, конструкцията и издаването на становище, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ). Изхарчените пари за сглобяването и издаването на разрешение няма да бъдат върнати.
Стигайки само до този момент, програмата за фотоволтаици вече прилича на прерогатив за богатите.
Лично аз дълбоко се съмнявам, че средният потребител, отопляващ се на печка, камина или котел (реципиентите по програмата на енергийното министерство) са в състояние веднага да отделят няколко хиляди лева, за да сменят източниците си за отопление.
А разноските за фотоволтаици съвсем не спират дотук. Аналогично на всяка система за отопление, панелите и инверторът също изискват поддръжка, която годишно струва около 1700 лева.
Батериите, които задвижват технологията, също не са вечни. Подменят се на всеки 3-4 години, а цената им е около 5000 лева. Този масраф също е за сметка на "печелившите" от проекта на енергийното министерство. Помощ за експлоатацията не е предвидена.
Да се обзаложим ли сега на колко от евентуалните кандидати за безвъзмездно финансиране на фотоволтаици тези разходи са им по джоба? Аз казвам, че не са много, което стеснява и без друго ограничения кръг на хора, които ще имат шанса да се възползват от зелената инициатива в Плана за възстановяване и устойчивост.
С наслояването на факти идеята за влагане на парите по NextGeneration с фотоволтаици звучи все по-неадекватно.
Надявам се никой в министерство да не се обиди, но как се реши, че точно фотоволтаиците са зеленият джакпот за всестранното заместване на неекологичната енергия?
Инициативата е неефективна в широк план, защото дори при пълно усвояване на финансирането, "зелените" покриви ще са само на 9500 къщи. А това е нищожен процент в сравнение с 1,5-те милиона домакинства у нас, които използват твърди горива и чийто комин ще продължи да пуши и след края на програмата.
Тоест, замърсяването на въздуха няма да се съкрати драстично след усвояването на европейските пари, каквато всъщност е идеята на NextGeneration.
При този мащаб на употребяващи въглища, дърва и пелети, е пълна мистерия защо парите са поставени като стандарт за инвестиция, като е ясно, че сметки от този род не са лъжица за устата на средния българин.
Слънчевите панели са по-евтини, термопомпите са по-евтини, даже санирането на сградите е далеч по-работещо решение от фотоволтаиците, от които ще се облажат единици.
Дяволът в мен ми говори, че това е услуга за хора с вече поставени фотоволтаици, или поне започнали инсталацията им, с приятели на държавно ниво, които сега ще им възстановят по-голямата част от парите. Трудно е да мисля другояче при положение, че нито едно управление и нито един министър не посочиха прийомите, които ги водят при определянето на помощта за финансиране.
Излизат, обявяват го и ни поставят пред свършен факт. "Хайде, народе, на фотоволтаиците!" и се очаква след това да благодарим и да не питаме повече.
Въпроси обаче трябва да се задават, защото след 2025 г. българските домакинства ще преминат от регулирания пазар на електричество към свободния. Което означава, че не тази зима, не следващата, а по-следващата ще плащаме сметки за ток, каквито не сме и сънували.
Никое от последните правителства не си мръдна пръста за информационна кампания, а сега се надигат съмненията, че парите от европейските средства ще отидат за миниатюрен брой от "избрани".
А какво остава за останалите? Вероятно поуката, че дори в света на скъпия ток и зелена енергия има "наши" и "ваши", а сиренцето е безвъзмездно само в мишия капан.
