Тази седмица почина Валентина Тимофеевна Яшина - вдовица на вратар №1 на СССР и футболна легенда Лев Яшин.
Вдовицата на великия играч на Динамо Москва (и все още единствен вратар със "Златна топка" на сметката си) си отиде от този свят на 91-годишна възраст.
По този повод ви разказваме историята на тяхната голяма любов, продължила четири десетилетия.
Запознанството им е типичен съветски романс, включващ каране на кънки и танци.
"Той живееше в Тушино, аз също", разказва Валентина.
"Ние, момичетата, ходехме да гледаме как играят местните футболисти от заводския отбор. Знаехме, че има един на име Яшин, но още не се познавахме. През зимата ходехме на ледената пързалка и се оказа, че той ме е наблюдавал. Не съм го забелязала, но после той ми казваше "Помниш ли, че караше кънки там?"
В онези години Тушино все още е предградие и не е част от Москва.
"Срещнахме се на танци. Той вече беше влязъл в отбора на Динамо. Когато го включиха в първия отбор, даже го съобщиха по радиото - телевизия все още нямаше. И всички тук знаеха, че нашият Яшин играе за Динамо", спомня си Валентина Тимофеевна.
"Но във втория си мач той пусна четири гола за едно полувреме срещу тима на Тбилиси и макар че Динамо спечели мача, го пратиха в дублиращия отбор за още две години и половина".
"Затова Лео си дойде в Тушино, където все още живееха и родителите му. И един ден се появи футболист от заводския отбор да ни каже: "Момичета, Яшин ще дойде. Искате ли да ви запозная?" Аз и приятелката ми казахме: "Да, ние искаме". Така се появи той - висок и мършав, с големи войнишки ботуши, които се люшкат на краката му. Но танцуваше добре".
Яшин и Валентина се женят през 1954 г., когато той е на 25, а тя на 24. Съпругата разказва за сватбата в шеговит тон.
"Заминаха за Швейцария с Динамо и Лев ми донесе истински швейцарски часовник оттам. Приятелят му Вова Шабров донесе същия за приятелката си, но тя не остана с него, а си взе часовника. Може би и аз трябваше да се разведа с Лео, не трябваше да се женим... Но щеше да е жалко за часовника. Не бях имала часовник преди".
"Ако се бяхме разделили, трябваше да му го върна, не като онази Шабровска, защото щеше да ме гложди съвестта. А пък в същото време щеше да ми е жал да го върна. Като цяло, той просто дойде и каза: "Вече съм определил датата. Казах на баба ми, казах на всички, че ще се оженим на Нова година". Аз отвърнах "Ами добре, значи ще се оженим и после ще видим".
Валентина ражда на Яшин две деца - дъщерите Ирина и Елена. За щастие, в семейството преобладават шегите пред скандалите.
"Никога не сме имали голяма кавга. Не сме се обвинявали един друг - макар че понякога е имало защо. Когато някой се сърдеше на другия, спираше да му говори, но не можехме да издържим дълго без да си общуваме. На следващия ден си говорехме все едно нищо не се е случило. Лев не можеше да мълчи дълго. Който беше виновен, той пръв проговаряше", разказва също Валентина.
Тя разкрива, че Яшин предпочита официалните събития пред купоните и веселбите.
Съпругата си спомня как за пръв път се запознава със самия Пеле по време на Мондиал 1958 в Швеция. Тогава националите на СССР и Бразилия делят един и същ хотел.
"Отидох в хотела, можех да вляза само през задния вход. Лео ме посрещна и се качихме на горния етаж по пожарната стълба, там всички играчи пушеха".
"Случайно покрай нас мина едно момченце на около 17 години, беше Пеле. Лео го сграбчи за яката, за да го спре и ми каза "Виж, запознай се с бъдещата футболна звезда". Запознахме се и Пеле си тръгна тичешком. После се срещахме още много пъти, защото с Лео станаха много близки приятели", спомня си Валентина.
Яшин умира през 1990-а на 60-годишна възраст, а след смъртта му Валентина продължава да посещава публични събития, свързани с футбола и с легендарния ѝ съпруг.
Яшина се появява на събития, свързани със Световното първенство в Русия през 2018-а, а три години по-рано отпразнува заедно с Динамо Москва преименуването на клубния стадион.
Съвсем очаквано, съоръжението вече носи името на Лев Яшин, наричан по време на кариерата си Черния паяк и Черната пантера заради невероятните си рефлекси на вратата.
Въпреки че неизменно подкрепя мъжа си, тя не може да търпи да гледа мачовете му и рядко ходи на стадиона. Трудно издържа дори загрявката.
"Това, което видях на разгрявката ми стига за цял живот. Дори не я издържах цялата и си тръгнах. После мъжът ми ме попита "Къде изчезна?", а аз обясних, че не мога спокойно да гледам как го удрят с топката. Що за пребиване е това?"
"Целият отбор се изреждаше да го цели с всичка сила. А Лео имаше язва на стомаха още от войната. Или заради претоварване, или заради недохранване. Дайте си сметка какъв е бил животът тогава..."
През април тази година вдовицата на считания от мнозина за най-велик вратар в цялата история на футбола се появи на друго паметно събитие.
Валентина Яшина връчи специална награда на настоящия вратар на Динамо Москва Антон Шунин.
Капитанът на тима също вече е с легендарен статут и кариерата му преминава по сходен начин с тази на великия му предшественик.
Шунин е юноша на Динамо и изкарва цялата си кариера в клуба - а наградата си получи, когато премина границата от 100 сухи мрежи на вратата на московчани и така влезе в клуб "Яшин".
"За поколения играчи на Динамо, тя беше истински символ на нашия клуб, олицетворение на най-великото футболно семейство в историята на нашия футбол", написаха от Динамо Москва след смъртта на Валентина Тимофеевна.
От Динамо разказаха как при последната ѝ поява на стадиона, за да награди Шунин, хората са станали на крака, за да я аплодират.
"Взимаме си сбогом с тази уникална, невероятна жена", завършва изявлението на клуба.
