Най-важното при пиенето на вино е да му се наслаждаваме.
Това означава да не бъдем "винени сноби", които изпълняват ненужно много ритуали, докато си налеят и отпият от чашата с вино.
Не въртим самата чаша прекалено силно, не отпиваме звучно като в реклама на бира и със сигурност не се опитваме да се правим на по-големи винени специалисти, отколкото е необходимо.
Но все пак има и смъртни грехове към виното, които да не допускаме. Ето пет от тях:
Сервираме бялото вино топло
Бялото вино обича студа и ненавижда жегата.
Топлото бяло вино може да придобие кисел или натрапчив неприятен вкус, дори и в бутилката да има качествено питие. Белите вина се сервират охладени до 8-10 градуса, а белите пенливи вина - даже на още по-ниска температура.
За охлаждането на бяло вино не се използва лед в чашата, защото го разрежда, но все пак е добре да не гледаме осъдително тези, които предпочитат бялото си вино по този начин.
За останалите има алтернативи на леда като пластмасови или метални кубчета, които се замразяват и охлаждат виното, без да го разводняват. Прекрасна идея е вместо лед да се използват замразени зърна бяло грозде.
Изстудяваме прекалено много виното
Този грях се случва с всички видове вина - бели, розе, червени.
Бялото вино може и да обича студеното, но не обича арктически ниските температури. Същото можем да кажем и за розето. При много ниски температури вкусовете и нотките в тези вина започват да се губят и езикът усеща само студена течност, подобна на вода.
Червеното вино пък директно губи целия си вкус и букет от аромати, ако е силно изстудено.
Затова внимавайте да не забравите виното в хладилника, преди да го сервирате.
Избираме грешната чаша
В повечето случай универсалните винени чаши вършат чудесна работа. Има обаче и ситуации, в които могат да провалят сервирането на вино.
Да речем, че сме купили червено вино от по-високия клас.
В такъв случай е най-добре да подберем чаши с широк "балон", в който виното да разгърне всичките си вкусове и аромати. Или пък сме заложили на някое по-скъпо пенливо вино, което ще изглежда абсурдно, освен ако не е в чаша тип "флейта".
Добрата новина тук е, че вече няма нужда да отделяме цяло състояние за хубави винени чаши.
В големите вериги за мебели и домашни потреби има достъпни комплекти на разумни цени. Напълно достатъчно е в шкафа да имаме едни универсални чаши, едни специално за червено вино и едни тип "флейта".
Сервираме грешната храна към виното
Купили сме скъпо вино с висока оценка от сомелиерите и един куп препоръки в магазина, а на масата установяваме, че има металически вкус, неприятен дъх или дъх на застояло. И автоматично решаваме, че е от виното.
Може обаче храната, с която сме го поднесли, да не прави комплимент на напитката.
Баналното правило гласи - бяло вино с пиле, риба и сирена, червено вино с червени меса, розе... с всичко, да речем. Това е възможно най-безопасния "гид" за поднасяне на вино и храна, но можем да разширим малко този наръчник.
Бяло вино може да се сервира и с немазно свинско, например медальони. Червено вино пък може да се поднесе с по-мазни риби като шаран и толстолоб. Доверявайте се на небцето си - ако виното е много сладко, то ще иска нещо солено и пикантно за баланс.
Ако във виното има по-скоро кисели нотки, сладки храни и ядки ще ги укротят. Ето по този начин с времето се става винен експерт.
Оставяме виното да отлежи прекалено дълго
"Остарява като хубаво вино", гласи една поговорка.
Само че това невинаги е вярно. Повечето масови вина на пазара са създадени за консумация веднага и ако ги изоставим на някой рафт, започват да си променят вкуса. Могат да развият кисели нотки, да образуват утайка, да станат твърде наситени на танини.
Колкото до онези прашасали бутилки, които богатите търгуват за стотици хиляди долари, те обикновено са с колекционерска стойност и не стават за пиене.
