Отвъд Зоната на здрача, където не е "просто стрес"

По време на пандемията екстровертното ми аз се оказа заклещено между леглото и дивана, временно превърнал се и в хоумофис кътче.

Дните се нижеха еднообразно, а най-голямото ми забавление беше притичването до някой хипермаркет, опакована в маска.

Мислех си, че и това ще мине, а сигналите, че в главата ми се случва нещо много по-сериозно, пренебрегвах и оправдавах със стреса от пандемията, от работните задължения и трудната им организация от разстояние.

Ето така попаднах в капана "Не е бърнаут, просто стрес".

Този капан е с мечи размери, стоманени челюсти и остри зъбци и дебне коварно всеки работещ човек, само че мнозина, включително и аз, падат с охота в него.

Не с удоволствие, с една странна мазохистична охота. Причината е, че за стреса се говори много като за "бич на нашето съвремие", но решенията му звучат и се изпълняват лесно и дори приятно - спорт, медитация, излети сред природата.

Когато обаче осъзнаем, че не е "просто стрес", а пълномащабен бърнаут, става страшно. Бърнаутът не отминава след спринт в парка, разходка из Витоша или посещение при масажиста.

Напротив, стяга все по-здраво за гърлото и разгръща богата палитра от симптоми - агресия, паник атаки, безсъние, адска тревожност, агорафобия или клаустрофобия. С други думи, с всеки изминал ден осъзнаваме, че имаме нужда не от джогинг, а от специализирана помощ.

Именно затова много хора в това състояние предпочитат да живеят в отрицание колкото се може по-дълго.

Нека не се лъжем - не само в България не звъним на психолог с песен на уста и широка усмивка.

Тук обаче не е никак изключено при споменаването на психолог близки и колеги да започнат да рисуват в ума си картини с усмирителни ризи и тапицирани стаи, което отново връща в порочния кръг на самозаблуждението, че "не е бърнаут, просто стрес". Та кой иска да го мислят за хахо?

От личен опит мога да го кажа - в тези калчища се затъва лесно, а всъщност няма никаква нужда да си ги причиняваме от единия срам какво ще кажат хората.

Ако тревожността е обхванала мозъка и не дава на нито една оптимистична мисъл да избуи - това е бърнаут.

Lifecafe Животът

Бърнаут и психични проблеми - поколението Z страда най-жестоко на работното място

Симптоми на прегаряне имат цели 98 на сто

Ако паник атаките зачестяват, големите пространства и хора предизвикват искрен ужас, колегите изглеждат по-скоро като чудовища от японско аниме - това е бърнаут. И не само.

Бърнаутът има още куп проявления, сигурно повече, отколкото се сещаме, и всички те се третират по един и същи начин - при специалист.

Поведението на изплашен щраус, удобно заровил глава в пясъка, може и да залъгва околните, че нищо ни няма, но яде психиката бавно и категорично. Срамът, че нещо ни има и трябва да потърсим психолог, носи допълнителна доза ужас и влошава и без това смазания ни от хормонална буря организъм.

Добрата новина е, че измъкване от тази Зона на здрача има и то далеч не е толкова трудно, колкото звучи. Първата и най-важна крачка е да разберем, че понякога не е "просто стрес" и да вземем мерки.

Оттам нататък, както установи и моето бърнаутнало аз, всичко се подрежда като пъзел, който за кратко е бил разместен, а един добър помощник е дал едно рамо, за да бъде нареден отново.

___