Една гледка от ресторанти по Черноморието напоследък грабва погледа - огромни найлонови пликове с морски дарове се изсипват в също толкова огромни плата пред очите на леко шашнати клиенти.
Някои го намират за странно, други - направо за нехигиенично. "Отвратително" е нерядко срещан коментар във Facebook и Instagram.
Е, явно дойде време и в България да се запознаем със seafood boil.
Това е американски пир с морски дарове, който, напук на спорните кадри в българските социални мрежи, е ястие на повече от 400 години.
Той ни връща във времена, в които омари, раци, скариди и миди не са били лукс, а напротив, бедняшка храна и безобразно евтин начин за набавяне на протеини.
Връща ни към XVII век и каджунската кухня на горещата, потънала в жега Луизиана. Каджуните, тези емигранти от Канада към американския Юг, трябвало да се адаптират към новия си дом.
Те обаче успяват да запазят основната си технология на готвене, която е в един съд, без сложни техники и крайният ѝ резултат са гъсти, питателни яхнии с много подправки. Така се ражда джамбалая, така се раждат и варените морски и речни дарове, извадени току-що от океана или от Мисисипи.
Seafood boil било ястие, което в България се сервира в красиви ресторанти с бели покривки по морето, но в миналото никой жител на Луизиана с повече възможности не си е и помислял да го опита.
Богатите преселници от Европа предпочитали чисти разфасовки месо и риба пред яхния от ракообразни с картофи и царевица.
Чак в края на XIX век морските дарове по луизиански започнали да се поднасят на шарени партита и събирания и да се ядат и от висшето общество. Което на свой ред установило, че пищните подправки като люти чушки, мащерка, дафинов лист, сок от лайм, черен и червен пипер правят ястието неустоимо.
Seafood boil освен това съчетава в себе си и протеина от морските дарове, и гарнитурата - в него традиционно се слагат разполовени кочани царевица и нарязани грубо картофи.
Вкусът се допълва и от наденица или парчета говеждо, в зависимост от наличностите и идеята на домакинството каква точно е рецептата.
Всичко изброено отива в голяма тенджера с масло и се готви до размекване, след това се изсипва, често на хартиени покривки или голям поднос, от който гребат всички.
Дали задушените морски дарове в плик са традиционни? Не. Но дали са нехигиенични? Отново не.
Около 2010 г. на пазара - и в САЩ, и в Европа, включително постепенно и в България - навлизат пликовете за печене.
След това из TikTok и Instagram плъзват версии на seafood boil в такива пликове като лесна, бърза и чиста версия на рецептата. Появяват се и специални чугунени съдове, в които да се сготви за едно семейство, а не за половината квартал.
Беше въпрос на време блюдото да достигне и България и по-точно - ресторантите по Черноморието.
Черно море предлага миди с черупка, рапани и дребни скариди, докато месото от рак и по-едрите скариди се намират и в близкия супермаркет. Последното важи и за царевицата, картофите, наденицата, подправките и, не на последно място, за полиетиленовите пликове за печене и варене.
Тези пликове издържат на до 220 градуса топлинна обработка и ако се спази ограничението, са напълно безопасни.
Не се рециклират и е по-съобразно да не ги използваме често. Някои коментари пък в българското интернет пространство отбелязват и че seafood boil не е особено фотогенично ястие, да не кажем друга дума.
Историята сочи, че блюдото е сред последните неща, които ще снимаме за Instagram, за да се изфукаме с плейтване. Но това е храна, която само допреди малко повече от век се е смятала за запазена за бедняците.
Такива са и много от италианските ястия, които в България ядем с най-голямо удоволствие и които също не са красиви като от кулинарна библия.
Затова не пречи да дадем шанс на морските дарове, сготвени като в Луизиана. Ако не в ресторант, то у дома - с миди, скариди, рачешко месо, царевица, картофи и подправки на вкус и въображение.
