Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Джо Бастианич: Той научи американците да ядат истинска италианска храна

"Не знам защо на мнозина им е толкова трудно да сготвят хубаво ризото" Снимка: Getty Images
"Не знам защо на мнозина им е толкова трудно да сготвят хубаво ризото"

Трудно е да не обичаш храната, когато си отраснал с майка италианка, първо поколение емигрант в САЩ.

И особено майка италианка, която всеки ден приготвя неща като ригатони с наденица, пене с пикантни домати и рикота и ризото с обилни шепи пармезан и масло.

Лидия Бастианич вдъхва на сина си Джо любовта към апетитните италиански ястия, но е и негов бизнес партньор и пръв помощник в кухнята.

Младият Джоузеф, както е цялото му име, се пробва за кратко като брокер на Уолстрийт, но бързо осъзнава, че го тегли много повече към кухнята, тенджерите и черпаците.

"Американците мислят за пастата като за купа с ядене, която никога не свършва."

Една обиколка на Италия за вдъхновение убеждава Джо окончателно - мисията му е да научи американците що е то италианска кухня.

В едно свое видео в YouTube Бастианич си припомня как веднъж решил да опита храната на Olive Garden, верига псевдоиталиански заведения в САЩ, и бил разочарован.

Той не посочва точно какво не му е харесало, но не крие, че американците имат съвсем погрешно схващане за ястията, характерни за Ботуша.

"Американците мислят за пастата като за купа с ядене, която никога не свършва", обяснява Джо, като намеква, че в Щатите разбирането за пастата не е съвсем точно. Бастианич добавя, че в разрез с оригинала в Америка добавят прекалено много сос и сервират твърде големи порции.

Той заявява, че сосът към пастата трябва да е като дресинг към салата - допълнение, а не отделно ястие върху друго ястие.

Така започва приключението на Джо и майка му Лидия в света на ресторантьорството и предлагането на италианска кухня на американци. Първият му ресторант - Becco - е в сърцето на Ню Йорк и веднага започва да привлича любопитни посетители.

В него Джо Бастианич предлага скромен набор от ястия с акцент върху качественото месо и пастата.

Първоначално критиката е възторжена, но клиентите са скептични. За Eater Бастианич разказва, че по онова време американците живеят в заблудата, че знаят всичко за италианската кухня.

В Becco обаче те се натъкват на паста ал денте, на непознати до момента сирена и, не на последно място, на по-скромни порции.

"Не мога да живея без пастa!"

"Пастата си има прости, но задължителни техники. Водата трябва да е подсолена. Пастата не се изплаква след сваряване и се досготвя в соса си", обяснява Джо.

Много му се иска да коригира тези грешки в кухнята, както и прибавянето на прекалено количество подправки. В САЩ мислят за италианската храна като за силно подправена и с огромно количество чесън, което не е вярно - и чесънът, и другите подправки трябва да се добавят умерено.

Друг шок в ресторантите на шеф-готвача, които бързо нарастват като брой из Америка, е ризотото, което италианецът приготвя.

"Не знам защо на мнозина им е толкова трудно да сготвят хубаво ризото. Рецептата е лесна и се приготвя интуитивно", казва Бастианич.

В същото време Джо показва, че е и доста цапнат в устата, което непрекъснато му докарва неприятности. В автобиографията си The Restaurant Man например описва практика, при която ресторантьорите правят огромни намаления или направо сервират безплатни вечери на кулинарните критици.

Редица издания са сериозно обидени на Бастианич, начело с Esquire.

И ако това не е достатъчно, по-нататък в книгата италианецът успява да разгневи и винопроизводителите, като пише, че според него няма бутилка вино, за която да има логична причина да струва над 5 долара.

"Виното е просто ферментирал сок от грозде. Това, което имам предвид, е, че в света на виното всичко зависи от рекламата и от създаването за чувство на недостиг там, където всъщност го няма", пише Бастианич. Самият той съвсем успешно продава своя бранд вино за по 30 долара бутилката все пак.

Готвачът е обвиняван и в мизогиния и бивши негови служители твърдят, че нарочно наема повече мъже, отколкото жени.

Въпреки това успява да оцелее в политкоректната Америка и дори стига до жури на риалитито Master Chef, където е редом до Гордън Рамзи. Преодолява и диагнозата "Сънна апнея", която е носила със себе си риск Джо да спи на машинно дишане до края на живота си.

Италианецът тича по четири пъти седмично и участва в маратони, като в същото време пише книга за по-нискокалорични ястия с любимата му паста.

"Не знам защо на мнозина им е толкова трудно да сготвят хубаво ризото"

"Не мога да живея без паста. Ако пробягам 10-20 километра на ден, знам, че вечер мога да си позволя чиния паста и чаша вино", споделя за Eater Бастианич. Въпреки страстта му към италианската храна, ресторантите му из САЩ правят опити да угоди и на чисто американския вкус.

Вече се срещат ястия като гурме бургери и сандвичи и някои предложения, подобни на иначе недолюбваните от Бастианич Olive Garden - чеснов хляб и сладка царевица с масло например.

Джо не смята, че това е предателство спрямо почитателите му, защото американската храна с местни, хубави продукти винаги го е впечатлявала.

 

Най-четените