Колкото и да обичаме шкембе чорба, едва ли ще тръгнем да се караме с комшиите от Гърция и Турция за нея. Предпочитаме да се наслаждаваме на шкембето люто горещо спокойно, с много чесън и, евентуално, с изпотена халба бира за компания.
Пък и си знаем, че шкембе чорбата е ориенталско изобретение, както сочи и сайтът за етимология на турските думи Etimoloji Turkce. Той припомня, че името идва от персийските думи за шкембе и за супа.
Въпреки това тази година Гърция влиза в остър спор с Турция и от гръцка страна настояват шкембе чорбата да бъде регистрирана от ЮНЕСКО като защитено название.
Идеята не е хрумнала на някой политик ултранационалист в Атина, а на готвач от Солун на име Димитрис Царухас. В своя ресторант Царухас сервира паца - гръцката версия на шкембе чорбата. В нея освен шкембе най-често има и крачета, които допълнително насищат бульона с мазнина и аромат.
Гръцкият готвач готви супата без прясно мляко и без познатата у нас запръжка от масло и червен пипер. Чесън в оцет не се поднася.
Пред "Асошиейтед прес" Царухас подчертава, че "си е написал домашното". Провел е мащабно проучване за произхода на шкембе чорбата и стига до извода, че тя се споменава още в "Одисея" на Омир. Готвачът твърди, че вярната Пенелопа приготвя на Одисей прословутата супа при завръщането му в Итака.
Затова Царухас настоява ЮНЕСКО да признае шкембе чорбата в този ѝ вид за гръцка рецепта така, както е признала българския горнооряховски суджук.
Турция обаче никак не е съгласна с амбициите на солунския готвач и не си дава шкембе чорбата, макар и там да се прави по различен начин от този на Царухас.
Турската шкембе чорба, "ишкембе чорбасъ", може да се възприеме като коренно различна рецепта от тази на гърка.
Тя е много по-плътна и засищаща заради добавките от кисело мляко, яйца и брашно и има запръжката, с която и в България я готвим. Получава се кадифена засищаща супа с качества, които и ние, и гърците, и турците хвалят - лекува настинка, лошо настроение, глад и, най-вече, махмурлук.
Въпреки големите различия в рецептите, Анкара не реагира добре на идеята някой друг да регистрира в ЮНЕСКО шкембе чорбата като кулинарно наследство. Пред "Си Ен Ен" кулинарната редакторка Айлин Йоней Тан припомня, че шкембето се яде на целия Балкански полуостров и то в никакъв случай не е уникално за Гърция явление.
Турция се сърди на Гърция, че си присвоява и други ястия, сред които баклавата, сарми, кюфтенца, разнообразни видове баница. Ако трябва да посочим победител в тези спорове, то това няма да е нито една от двете държави, понеже рецептите, за които се карат, обикновено се зараждат в Близкия изток.
Колкото до шкембе чорбата в България, тя също се подвизава в литературата ни, макар и не от времената на Омир.
Драган Цанков в свои записки съхранява рецепта за супата, подобна на турската рецепта.
В нея се използва агнешко шкембе, което се вари, бульонът се прецежда и се сгъстява със запръжка от лук и брашно. Следва и запръжката от масло и червен пипер и застройка от яйце и оцет, а може да се сложи и кисело мляко, пише Цанков.
Любен Каравелов пък обяснява в повестта "Мамино детенце", че "който не е ял шкембе чорбасъ в Цариград, значи от нищо не отбира".
Съвременният и популярен шеф-готвач Никола Симеонов, който познаваме от риалитито Hell's Kitchen, си припомня любопитна случка покрай легендарната супа. В профила си в Instagram той пише, че една сутрин баба му му сервирала шкембе с думите "Момчето трябва да се научи да яде като мъж".
Така че шкембето на Балканите е едно от онези редки ястия, които успяват едновременно да обединяват и да разделят. Че и да водят до кулинарни войни. На които за момента, слава Богу, ЮНЕСКО не обръща внимание.
