Този сайт използва „бисквитки“ (cookies). Разглеждайки съдържанието на сайта, Вие се съгласявате с използването на „бисквитки“. Повече информация тук.

Разбрах

Наркомани за "чиста" храна

В своя кампания неправителстваната организация PETA призовава хората да започнат "нов лист" в живота си и да станат вегани. Не е ясно обаче, доколко това е безопасно Снимка: : Ferdaus Shamim
В своя кампания неправителстваната организация PETA призовава хората да започнат "нов лист" в живота си и да станат вегани. Не е ясно обаче, доколко това е безопасно
Блогърката Джордан Йънгър, която след като разбира, че страда от орторексия спира да бъде веганка и започва да приканва хората да се хранят балансирано Снимка: The Blonde vegan
Блогърката Джордан Йънгър, която след като разбира, че страда от орторексия спира да бъде веганка и започва да приканва хората да се хранят балансирано
Джони Ригини, 32-годишният веган, страдащ от орторексия, вече се чувства по-добре и може да пазарува продукти, които са откъснати преди повече от минути Снимка: John Green/Bay Area News Group
Джони Ригини, 32-годишният веган, страдащ от орторексия, вече се чувства по-добре и може да пазарува продукти, които са откъснати преди повече от минути

По време на скорошното си посещение на фермерския пазар Half Moon Bay, Джони Ригини не изпада в паническа атака, нито мъмри майка си, когато тя купува не-органични продукти. За Ригини, този момент на самоограничение бележи поредна малка победа в опитите му да преодолее патологичната си мания по консумацията на "чисти" храни.

От около 20-годишна възраст, Ригини се е посветил изцяло на веганска и суровоядска диета, смятайки, че тя му предлага здравословен начин да се възстанови след годините на анорексия и булимия.

Той обаче е извел тези ограничаващи диети до крайности и страда например за това, че плодовете и зеленчуците губят "жизнените си сили" с всяка минута, изминала от откъсването им.

Храненето, което те прави асоциален

Сега той казва, че неговото "извратено мислене" е било симптом на орторексия - хранително разстройство, което все повече се оказва във фокуса на вниманието на здравните експерти.

Ригини не се вманиачава по броене на калории, както го е правил при анорексията.

Той чете упорито етикетите със съставки - и отхвърля храните с етикети, които са твърде "нечисти".

За него изглежда невъзможно да се храни в ресторанти или в домовете на други хора, или да се намира около хора, консумиращи нездравословни храни. Той дори е изхвърлял храната, която майка му е донесла вкъщи от супермаркета.

"Точно както се ограничавах от храната, се ограничих от хората", казва той. "Ако те консумираха нещо, което моят орторексичен ум не одобряваше, получавах физически гърчове и панически атаки".

Кога здравословното хранене става вредно

Експертите по хранителни разстройства казват, че няма нищо лошо в това да искаш да се храниш питателно или да елиминираш определени храни. Но здравословното хранене става вредно, когато мисленето или поведението на хората стане толкова "крайно не-гъвкаво", че те излагат на риск физическото и психическото си здраве и отношенията си с други хора, казва Дженифър Ломбарди, изпълнителен директор на Центъра за възстановяване от хранителни разстройства в Сакраменто.

"Всяка диета или диетично ограничение, което кара човека да не може да се наслаждава комфортно на храната и да се социализира чрез нея, отива твърде далеч," е съгласна и Леа Хопкинс, клиничен диетолог в центъра за лечение на хранителни разстройства "Monarch Cove" в Пасифик Гроув.

Не е изненадващо, че хората толкова трескаво се вкопчват в тенденциите за здравословно хранене, особено на места като Северна Калифорния, където гурме културата се състои в консумация на здравословни продукти и се отричат съставки, които не са органични, натурални или местно производство.

"Някои от колегите ми наричат това "Еко-био-синдром", казва Кейти Бел, медицински директор на проекта "Здравословно тийнейджърство" в Лос Гатос. Тя добавя, че първоначалният избор да се спре консумацията на захар, преработени храни и други често определяни като "вредни" храни от орторексиците им носи похвали от други хора, одобряващи тяхната самодисциплина и постиженията им в отслабването.

"Не бяха 100% чисти или 100 сурови"

Орторексията се превръща в гореща тема в социалните медии през пролетта на тази година, когато Джордан Йънгър, авторката на блога Blonde Vegan, изненадва своите 70 000 последователи в Instagram с вестта, че има това хранително разстройство.

Тя казва, че се е отказвала от продукти, дори когато са попадали под "веган" определението за храни, защото те "не бяха 100% чисти или 100 сурови. Следвах хиляди правила в главата ми, от които само се чувствах все по-зле".

Орторексията, за разлика от по-добре изучените хранителни разстройства като анорексията и булимията, все още не е включена в актуалното пето издание на Диагностичния и статистически наръчник на психичните разстройства (DSM-5), който се счита за универсална основа за психиатрични диагнози.

Настоящата работна дефиниция е на лекаря от Сан Франциско Стивън Братман. През 1997 г. в есе за Yoga Journal и последвала книга "Наркомани за здравословна храна", той описва своето "пристрастяване към здравословни храни", което той нарича орторексия - думата произлиза от гръцката "орто-", означаваща "правилен, точен или истински".

Братман пише, че неговата орторексия е започнала през 70-те години, когато е живеел като "посветен" вегетарианец и е готвил в комуна за органични храни. Себеотрицанието и изборът на "чисти" продукти са го карали да се чувства "съобразителен, силен и уверен в себе си".

Подобно на Ригини, той си е изградил отвращение към храни, които не са били току-що откъснати от растението, и е поучавал приятелите и членовете на семейството си за опасностите на рафинираната, обработена храна, пестицидите и изкуствените торове.

"Способността ми да водя нормални разговори страдаше от натрапчиви мисли за храна", пише той. "Необходимостта да се снабдявам с храни без месо, мазнина и изкуствени химикали правеше недостъпни за мен почти всички социални форми на хранене".

"Бях самотен и вманиачен"

Експертите казват, че орторексията става опасна за живота, когато ограниченията в храненето правят невъзможно приемането на достатъчно калории и хранителни вещества, за да не се влошава човешкото здраве. Бел наскоро е лекувала 14-годишно момиче, което се е хранило само със сурови плодове и зеленчуци. Тя е свалила 36 кг и се е наложило да бъде хоспитализирана заради аритмия.

Ригини описва своите страдания като по-скоро психически, макар че ограниченото му хранене е затруднило възстановяването на теглото, което той е изгубил чрез анорексия, което в един момент го е докарало до 27 кг тегло при ръст 170 см.

"Гладуващият мозък"

Един от страничните ефекти от недостатъчното хранене е "гладуващият мозък", който допълнително изкривява мисленето и самоосъзнаването, казва Бел. Не помага особено и фактът, че орторексиците се вкопчват във всякакви вести от нови изследвания или публикации в социалните медии, дори от популярни лекари и автори на бестселъри, обясняващи им "какво е полезна храна, какво е вредна храна, какво е безопасно и какво не", казва д-р Кристин Папас от Клиниката за възстановяване от хранителни разстройства в Корте Мадера.

Ако игнорираме влиянието на медиите, основните причини за орторексията са сложни и трудно определими, точно както е и при повечето други хранителни разстройства.

Бел цитира изследвания, показващи, че 75% от хората с хранителни разстройства имат тревожно разстройство, а 75% от тях демонстрират характеристики на обсесивно-компулсивно разстройство, болните от което са известни с прекалените си опасения за хигиената и бактериите.

По подобен начин, орторексиците се "докарват до недохранване, фокусирайки се върху удържането на токсините извън тялото си", казва Бел.

Експертите не са единодушни дали е вероятно орторексиците да страдат и от други хранителни разстройства. Папас е имала контакт с пациенти като Ригини, които са страдали от анорексия или булимия, след което са преминали към орторексия, отличаваща се с потребността да упражняват строг контрол над консумираната храна.

Според други, орторексията обикновено е първият сблъсък на пациента с хранителните разстройства. "По-често те имат здравословен проблем и решават, че желаят да се "хранят здравословно", казва Ломбарди. "Проблемът е, че нещата излизат извън контрол".

Варианти за лечение

Лечението може да включва болничен престой за справяне с животозастрашаващи състояния, програма за "захранване" и интензивна самостоятелна и групова терапия. На пациентите понякога също така се предписват антидепресанти или медикаменти за лечение на тревожни разстройства.

Ригини, който преди е бил хоспитализиран заради анорексия, в момента не е част от официална програма, но посещава групи за психологическа подкрепа на хора с хранителни разстройства. Той обаче все още се придържа към веган и суровоядска диета, заради убеждението си, че това е най-добрият начин да се грижи за добрата форма на тялото си.

"Сега влагам любов и положителна енергия в храната, която отглеждам или купувам, приготвям и консумирам... Диетата и здравословното ми състояние са по-стабилни, защото умът ми е по-стабилен".

Най-коментирани

Най-четените