"Яжте местна храна!".
Това е призивът на кулинарния Taste Atlas и потребителите му следват съвестно съвета. Особено когато са на гости в България и откриват местни съкровища като пататника, баница и тиквеник.
На картата на страната ни чужденците са отбелязали и редица български деликатеси, които си струват - луканка, бабек, странджански дядо, филе "Елена", говежда пастърма...
И още - зеленото сирене от Черни вит, киселото мляко, виното мавруд...
А какво да кажем за българските закуски? Три са "шампионите" там напоследък:
Марудници
Марудниците са дебели, плътни, сочни палачинки, които приготвят в Родопите.
Традиционно се правят на сач, затова и са по-големи. Неповторими са с домашно сирене или домашно сладко, особено онова родопско сладко от диви ягоди, където се усещат целите плодчета от бурканчето.
За истинските родопчани марудниците са далеч по-апетитни от палачинките, понеже не са толкова фини и нежни и са по-засищащи.
А разликата с "обикновените" палачинки е, че марудникът се прави с кисело мляко (или много гъст айрян), яйца, брашно и сода бикарбонат, която кара марудниците да бухнат примамливо и да станат на симпатични шупли.
В градски условия, разбира се, можем да си ги приготвим на тиган или електрическа плоча. Изобилието от краве масло за още повече аромат е задължително.
Странджанка
Лют спор как се казва - странджанка или принцеса - може да възникне между бургазлия и представител на друга част на България.
Още по-лют може да стане спорът дали принцесата не е само с яйце и сирене, а странджанката - само с кайма. Поддръжниците на тази теза твърдят, че принцесата се казва така заради златистото си покритие точно като коси на принцеса.
Няма как да знаем къде точно е истината, но едно е сигурно - странджанките се правят с филия, срязана напреки през хляба, за да успеят да заситят и най-големия гладник.
Обикновено се прави на скара, което ѝ придава опушен аромат, а в каймата се слага газирана вода, за да не се свива и да стои апетитно отгоре. Кашкавалът като че ли е по-скоро по желание, но малко лютеница към странджанката е чудесно допълнение.
Задължителна за каймата е и чубрицата. Може и малко кимион за характер.
Катми
Отново дебели палачинки, но направени с прясно мляко. И много важно - задължително с жива мая, за да са плътни и вкусни.
Около името на катмите има някои противоречия. Най-вероятно то идва от турския катмер, само че във варианта на южната ни съседка ястието представлява тънки листове тесто с плънка. В някои краища на Турция катмера се прави с кори за баница.
В България катмите, освен че допадат на гостите на страната ни, търпят и повече импровизации, защото са дебели и трудно се късат. Има родопски и странджански баби, които от останалите от закуска катми правят и основно ястие, като ги пълнят и ги запичат.
След изпичане катмите се мажат с олио или мас и обикновено се хапват със солени добавки - сирене, кашкавал, масло със сол.
E, да, могат да се ядат и със сладко или мед.
