Да похапнем в ресторант си е удоволствие.
Да получим сметката накрая - невинаги. Случва се да погледнем бележката и да се зачудим как сме успели да поръчаме толкова много неща. А понякога дори не сме напълно сити и не сме преяли, макар и числата да говорят друго.
А не е нужно един обяд или вечеря в заведение да ни разорят. Как да не ни се случи? С ето тези трикове:
Избягваме безалкохолните
Ако няма деца в компанията, безалкохолните лесно могат да бъдат пропуснати за сметка на чешмяна вода.
В България, както и навсякъде в Европа и САЩ, надценката над газираните напитки и бутилираната вода е огромна и може да надскочи 50 процента, а после в сметката безалкохолните да догонят цената на храната, която сме изяли.
В истински добрите заведения не би трябвало да откажат кана с вода и към нея - лед и, евентуално, лимон за повече свежест.
Чешмяната вода има и още един плюс пред соковете и газираните напитки - в нея няма захар и подсладители, съответно не пристига на масата с излишни калории, които неусетно ще погълнем покрай хапването.
Когато храната е придружена само от вода, рискът да се чувстваме подути и да страдаме от газове намалява сериозно.
Не си поръчваме "специалитетите на заведението"...
...освен ако не сме в истински скъп и елитен ресторант.
В противен случай "специалитетът на заведението" обикновено е ястие със съвсем достъпни продукти и нещо по-лъскаво или по-изненадващо, сложено "за разкош". Например към един хубав стек са прибавени плодове или към пилешко е добавен сос от сирена.
И на тази фантазия на готвача е лепната неразумно висока цена, която няма да важи, ако в чинията има само стек или само пилешка пържола.
Можем да спестим сериозна сума, ако си поръчаме нещо по-обикновено, което не носи гръмки названия и не е чак толкова "иновативно". Може даже по-евтиното ястие да е и по-вкусно, защото ще е с по-познати съставки.
В някои заведения отиват още крачка напред и безсрамно наричат "специалитет" ястията, в които са смесили остатъци от блок масата сутринта.
Можем да си го спестим.
Поръчваме си няколко неща от менюто с предястията вместо основни ястия
Първо, така ще опитаме повече и по-разнообразни неща от менюто.
Можем да си поръчаме предястия с месо, риба и вегетариански и ще има повече за опитване. Второ и по-важно - предястията хем са по-евтини, хем с няколко такива на масата ще се нахраним достатъчно.
В България, а и не само, основните ястия все по-често пристигат в неразумно големи порции, което е внимателно калкулирано в менюто. Собствениците вярват, че клиентите им обичат препълнени чинии, но и не пропускат да ни накарат да си заплатим за тях.
Предястията пък няма как да дойдат под формата на слонска порция.
И отново се връщаме на разнообразието - можем да имаме пред себе си една препълнена чиния, от която да боцкаме отегчено цяла вечер, или да споделим няколко по-малки порции с всички около нас.
С втория избор освен всичко друго щадим и портфейла си.
Проверяваме за промоции и комбота
Нищо не ни коства преди да отидем в избраното заведение, да проверим из социалните мрежи дали то не предлага разнообразни промоции, happy hour или комбота.
Или да се огледаме за последните в менюто - комбинации от месо и гарнитура, месо с картофки и подобни съчетания на промоционална цена. По-непретенциозните места вече масово предлагат такива менюта и ястия.
Happy hour може да е в сила в определени по-слаби откъм посещения часове и заведението да се опитва именно по този начин да примами посетителите. А кой не би искал две ястия или две питиета на цената на едно?
Друга стратегия е да се огледаме още на влизане за дъска или табела с предложения - обедно меню, "Поръчай 2, вземи 1 безплатно" и подобни.
Всеки ресторант иска да печели и повечето предлагат промоции с именно тази идея.
Не се срамуваме да вземем недоядените порции за вкъщи
Нека забравим гузните физиономии и оправданията "Ама аз у нас имам куче/коте".
В повечето европейски държави не е никак срамно да поискат недоядената храна да бъде опакована в кутия и дори не си правят труда да лъжат, че е за животно. В крайна сметка това са нашите средства, вече похарчени за храна.
В най-прекрасния случай храната е и вкусна и си заслужава да я доядем - на следващия ден в офиса например, вместо да си купуваме обяд или тепърва да се чудим какво да вземем в кутията за обяд.
А и на сервитьора всъщност не му пука за кого опакова храната - за него е важно дали да прибере порцията в кутия, или да я изхвърли.
