Полет от небостъргача...

Четейки заглавията в последните дни, не мога да не си спомня всеизвестната истина: ако скачаш от покрива на 80-етажна сграда, в продължение на 79 етажа можеш да си мислиш, че летиш. Внезапното спиране накрая е това, което ти казва, че не летиш.

Шокиращо е колко много лидери и народи днес се държат така, сякаш смятат, че могат да летят - и игнорират това внезапно спиране накрая, което със сигурност идва.

Колко близо е мирното споразумение Израел-Палестина

Ами първо израелският премиер Бенямин Нетаняху, който говори на всички колко посветен е на каузата за мир с палестинците, като в същото време отказва да спре строителството на къщи за  израелските заселници на Западния бряг - задължително условие за преговорите.

Във време, когато Израел вече има 300 000 заселници в Западния бряг, Нетаняху казва, че не може да направи нова пауза в строителството, за да провери дали палестинското правителство на президента Махмуд Абас - човек, за когото израелците твърдят, че е най-добрият палестински партньор по въпросите на сигурността, който Израел е имал - ще може да постигне стабилно двустранно споразумение с Израел.

САЩ сега, общо взето, се опитват да подкупят Нетаняху да промени позицията си. И той може и да го направи, но е недостойно за наблюдение - и не звучи добре.

Вместо да поеме инициативата и да заяви на арабите и палестинците: "Искате блокиране на увеличаването на заселниците? Ами ето ви го, да видим сега на какво сте готови да се съгласите", Нетаняху си играе с президента Обама - с което оставя впечатлението, че Израел, изглежда, иска повече земя, отколкото мир.

И рискува да не се стигне никога до споразумение за Западния бряг - при това за постоянно, поглъщайки 2.5 милиона палестинци там, и вече евентуално без еврейско малцинство. Това е внезапното спиране накрая - освен ако преди това не избухне следващата война. Но засега Нетаняху изглежда смята, че може да лети.

Дезинформацията срещу "климатичните промени"

В САЩ пък тези, които отричат климатичните промени, организираха ефективна кампания за дезинформация, която превърна "климатична промяна" в нецензурна дума за Републиканската партия. Това подкопа усилията да бъде гласуван закон за чистата енергия - такъв закон, който би могъл да преодолее зависимостта от петрола и да отнеме парите от хората, срещу които американските войници се борят в Близкия изток.

И всичко това се случи през 2010 г., която, както върви, ще се окаже най-горещата година за Земята, регистрирана до момента. Правете си сметката: 98 климатолози от 100 ще ви кажат, че продължаващото изпускане на въглеродни емисии от дейността на човека води до риск от разрушителна климатична промяна през този век. Двама от 100 ще ви кажат, че няма подобна опасност. И днешните "консерватори" ви казват да заложите на тези двама...

Ако отричащите климатичните промени са прави - но въпреки това се борим с глобалното затопляне - ще имаме малко по-високи цени на енергията, но по-чист въздух, повече "зелена  енергия", по-силен долар, по-иновативни индустрии и врагове с по-малко пари. Ако те не са прави и не правим нищо, децата ни ще усетят това внезапно спиране накрая.

Торпилирането на СТАРТ

Много от същите хора, които работят срещу чистата енергия, се опитват да саботират ратифицирането от Сената на новия договор за ограничаване на атомното оръжие СТАРТ, който Обама подписа с руския президент Дмитрий Медведев.

Този договор следва принципите на предишните три споразумения между САЩ и Русия за ограничаване на въоръжението - всички те договаряни от републикански администрации. Този договор води до сигурна Америка, свят и Русия с по-малко атомно оръжие и насърчава по-добрите връзки с Кремъл.

Торпилирането на договора, просто за да не бъде даден на Обама този успех, което е цел на част от републиканските сенатори, не само ще влоши американо-руските отношения. Другото му въздействие ще е отслабване на руските усилия за сътрудничество със САЩ по отношение на Иран - и ще намали желанието на руснаците да отричат, че ракетите земя-въздух са решаващи за забавянето на атомната програма на Иран.

Но пък кой се интересува от отслабването на Иран или руско-американските отношения, ако може да бъде отслабен собственият ти президент? И това ако не е усещане за полет.

Цел на републиканците: Обама президент само един мандат

И накрая, има нещо много проблемно в изявлението на лидера на републиканците в американския Сенат Мич Макконъл, който заявява, че: "единственото най-важно нещо, което искаме да постигнем, е Обама да бъде президент само един мандат".

Макконъл обяснява, че това не е просто защото републиканците жадуват властта (пази, Боже). Просто защото това е единственият начин републиканците да постигнат целта си да анулират закона за здравеопазването, да сложат край на държавните помощи, да орежат харчовете и да намалят мащабите на държавната администрация.

Откъде да започнем? Знаем, че това не са цели на републиканците, тъй като те имаха осем години при Джордж У. Буш, за да се стремят към това - и сториха точно обратното. А дори и да приемем, че този път наистина сериозно имат такива намерения, те никога не са уточнили кои програми биха прекратили и как точно това в точно този момент няма да утежни рецесията.

Товарът на рецесията

А дори и да го стореха, тези приоритети са погрешни. В момента приоритетите са да се облекчи товарът на рецесията, която задейства при Буш - и да бъде върната страната към стабилен икономически растеж. Това би изисквало сериозно подобряване на обучението и уменията на работната сила и снабдяването й с инфраструктура от XXI век, така че трудещите се да бъдат по-умни и по-продуктивни.

Знаем, че орязването на данъците само по себе си няма да постигне това - вече сме го пробвали при Буш. Необходима е комплексна стратегия за подновяването на Америка - повишаване на някои данъци и такси, например енергийните, същевременно понижавайки други, например тези върху доходите на трудещите се и корпорациите; плюс инвестиции в нова инфраструктура, училища и научни изследвания, отрязвайки финансирането на други услуги.

Не че има нещо лошо в победа на републиканците с чисто нови идеи - но не и със случайно събран куп от изтъркани клишета. Това си е просто търсене на внезапното спиране накрая.